Тогава разбирам, че никой от нас няма да си признае, че сме били готови да се предадем. Инак говорим много за възможността да се предадем, но в повечето случаи това са само приказки.
Гордън се връща.
— Малеее, едвам се устисках. Струва ми се, че сърцето и червата ми никога вече няма да се наместят. Шутзър, още ли си го изкарваш на гадните германци?
— Мръсни, гадни нацисти!
Излизам навън, за да изтъркам петната със сняг. Търкам, докато снегът престава да покафенява. Не мога да измисля нищо друго. Обувам си пак долните гащи и се пъхвам бързо в дългите си ватени наполеонки. Сигурно е противопоказно при разстройство да си обуваш леденостудени гащи на задника. Клякам с гръб към огнището, за да се стопля и може би да поизсъхна. След пет минути трябва да сменя Милър горе.
Едва тогава се сещам, че не съм виждал Уилкинс. Бях толкова улисан с почистването, че не съм го потърсил.
— Ей, Мънди, къде е Майката?
— О, замъкна се горе, на тавана да си поиграе на кукли сред мебелите. Нищо му няма.
Трябваше да се сетя.
Панталоните ми се стоплят отзад, но заедно с това засмърдяват. Надниквам навън; отново вали по-силно. Грабвам платнището си, каската и пушката и се затътрям нагоре.
Милър ме вижда, като пристигам, и прекосява напряко. Снегът хвърчи под краката му; той се опитва да се пързаля по обувки надолу. Много достойна смяна на проклетия караул, няма що.
— Самият Кинг Конг да се появи, няма да го видиш, Уонт. Дори мостът не се различаваше. По-добре да отидеш долу, на другия пост. Поне ако те застрелят, ще се чуе до нас.
— Понякога ти идват страхотни идеи, Милър. Искаш да кажеш, че трябва да изпълнявам ролята на нещо като сигнал за тревога.
— Е, знаеш какво имам предвид, а и ще бъдеш много по на топло. Може би дори ще чуем как ти ги застрелваш пръв. Като си помислиш, та нали тъкмо за това е този караул, не е ли така? Ти стоиш там, навън, за да дадеш възможност на нас, останалите, да се изнижем в храсталака. Сега е твой ред; дано имаш късмет. Как мина дозорът?
— Добре. Само дето за малко не ни убиха, Шутзър ще ти разправи.
Обръщам се с лице към дола.
— Ти си прав, Бъд, още оттук не виждам моста.
Каква полза?
— Искаш ли няколко цигари допълнително? Свих ги от дела на Гордън, преди да извърши своето жертвоприношение в името на здравето и да ги хвърли в огъня.
— Благодаря; обаче когато се усети, не му казвай, че си давал и на мен. Тъкмо сега никак не ми е до гнева на праведниците.
Двамата с Милър се спускаме надолу. Той минава зад замъка, за да вземе дърва. Навярно не е останало много от оная конюшня. Няма да е зле Уилкинс да вземе да категоризира нещата за реда на изгарянето. Вече виждам как в отделението скоро ще избухнат междуособици; топло поклонниците срещу студено поклонниците или нещо такова.
Продължавам по пътя и се шмугвам до стената. Бъд е прав; тук е по-добре, отколкото на онзи хълм. Стената пази завет и когато поискам, мога да седя клекнал, облегнат на нея, докато си починат краката ми. Разбира се, когато клеча така единственият начин те да узнаят за пристигането на германците е да чуят куршума, който ще ми пръсне черепа.
Но два часа висене прав на снега в такъв студен ден наистина могат да довършат човек. Паля една от цигарите на Бъд или по-скоро на Мел. Остават ми само шест клечки кибрит; ще свърша кибрита преди цигарите. Бъд има запалка „Зипо“, която получи в замяна на нещо друго. Той навярно е единственият войник в Арденските гори от двете страни на фронта, у когото тия запалки работят.
Ако бях на мястото на Милър и можех да се оправям с всички пръдливи механични заврънгачки на света, щях да си живея много по-удобно.
За мен само да се науча да разглобявам и да сглобявам емката, карабината, леката картечница и автомата броунинг почти надминаваше границите на способностите ми като механик. Никога не успях да се квалифицирам по тежката картечница. Бях достатъчно добър на стрелба с нея, но все не можех да боравя така, че да работи без засечка.
Наблюдавал съм как Милър печели облози, като разглобява всички тия оръжия със завързани очи и пак ги сглобява по-бързо, отколкото повечето хора могат с отворени. Това си е особеност, също както е психо или поет.
Нищо на света не може да затрудни Милър; в немската армия той досега навярно щеше да стане генерал. Не, най-вероятно щяха да го разстрелят. При Бъд никога не се знае. Всеки миг той може просто да откаже да се подчини на дадена пряка заповед. Не че обича да влиза в пререкания, но просто е твърдоглав; никога няма да извърши нещо, за което е убеден, че е погрешно. Не мисля, че го прави от голяма етика, морална коректност или друго такова; но си има някаква лична естетика, която предполага да бъдеш логичен, да вършиш всяка работа правилно. В действителност Бъд сигурно лесно би могъл да стори и грешка, стига да е убеден, че е извършена правилно. Може би идва от това, че е син на часовникар, обаче пък Шутзър съвсем не е такъв. Не знам.