Шутзър сваля мокрите си ръкавици. Той е единственият в отделението, който има от тия нови ръкавици с отделен показалец за дърпане на спусъка; останалите сме със старите, плетени отгоре и с кожа отдолу, с по пет пръста, в които ръцете ти само замръзват още повече. Виждал съм тия новите единствено у офицерите и у Шутзър. Шутзър ги изстисква, преди да ги пъхне в джоба си.
— Май добре си се поровил за тоя бинокъл, а, Стан? Ще мога ли да те използвам като свидетел, че не съм го укрил в торбата си или заровил някъде? Какво си правил впрочем? Да не би да си се тътрил на четири крака? Или си се молил на колене в снега за душата на Мънди?
— Не. Още веднага видях, че ги няма.
Той поглежда краката си. Мокър е от ботите до дъното на панталоните.
— Измокрих се, докато правех една малка изненада за нашите тевтонски приятелчета.
— Да не си им заложил мина?
Казвам го, но се надявам да не е вярно. Би било тъкмо работа за Шутзър. Единствен той от нас се бие в тази война умишлено.
Той се усмихва и пуска две колелца дим. Не съм виждал друг човек да прави такива правилни синджири от колелца, когато пуши. Двете, които той сега изкарва, са сини и тънички на фона на снега. Течението по дерето ги отнася, после ги разкъсва.
— Направих снежен човек.
— Стига, Стан! Да не би и ти да се натягаш за подвеждане под осми параграф? Няма да остане място за мен.
— Направих го голям, в човешки ръст, точно там, където изгубихме вещите си. Днес снегът е идеален за тая работа; за нула време натъркалях две огромни топки и ги качих една върху друга. Стана нещо като в детска книжка. После оформих лицето с шишарки за очите, носа и устата. Довърших го с борови иглички вместо мустаци и забучих един дълъг клон със снежна топка на върха като ръка, вдигната за нацистки поздрав. Дори закрепих малко борови иглички като перчем над едното око. Получи се страхотна прилика, смея да заявя.
Знаеш ли, Уонт, може би след войната няма да открия рекламно бюро, а ще взема да си купя малко камънаци и да си опитам късмета като скулптор. Казвам ти, сътворих истински шедьовър.
— Как можа, Шутзър? Искаш да кажеш, че си правил снежен човек насред голото поле на онзи склон? Та смахнатите германци можеха да се промъкнат зад нашия побъркан скулптор по време на работата и да му пуснат няколко точни критични забележки с автомат. Още един продухан гениален мозък от спецрезерва.
— Ако тия нацисти държаха да ме убият, вече имаха тази възможност. Струва ми се, че и те гледат да минат леко като нас. Не щат да си докарват беля на главата; стига им, дето закачат жълти звезди по евреите и ги натирват в конски вагони, за да ги затварят в концлагери, и да ги използват за робски труд. Няма да сторят нищо на никого с истинска пушка в ръце.
— Нима действително вярваш в тия дивотии, Стан? Наистина ли смяташ, че нацистите избиват евреите?
— Убеден съм. Трудно е за човек като тебе, който не е евреин, да повярва, но аз съм убеден. Имам роднини, които са били там. Тези нацисти са кръвопийци.
— Добре. Може и да си прав. Но що за приумица — да направиш снежен човек насред гората? Само това ми кажи, без повече проповеди, ако обичаш. Не ща да слушам; не ща да вярвам на нищо такова.
— Добре, приятелче; обаче ще видиш. Между другото оставих им послание в снега, току пред снежния човек. Чете се откъм гората, откъдето ни се появиха. Минат ли оттам още веднъж, не може да не го забележат.
— Е? И какво написа?
— „Мамка му на Хитлер!!!“ Направих удивителните от борови клонки.
Шутзър се изправя и мята пушката си на рамо. Досега седяхме на завет до стената, чакайки предупредителните куршуми да ни пръснат черепа.
— Стан, ти си се побъркал. Върви разкажи на Гордън и останалите за снежния човек и не забравяй любовното си писмо. Те се канеха да затворят Уилкинс на тавана; може да запрат и теб заедно с него. Той ще си каталогизира мебелите, а ти ще правиш книжни лястовици с надписи на идиш и ще ги хвърляш от капандурата на германците. Цялото отделение полека-лека обезумява.
Шутзър се понася нагоре. Мисля да запаля още една цигара, но се отказвам. Кофти ми е. Цигари, дишане, май нищо не помага. Стомахът ми къркори, бунтува се и имам болки в кръста.
Не мога да спра мислите си. Всички казват, че войната е почти към края си и германците трябва да се предадат, може би още до Коледа. Но тя никога няма да свърши.