Като си помислиш колко дълго ни трябваше, за да стигнем дотук; как колкото повече напредваме, толкова германците са по-близо до дома си и вече се бият за живота си, със скъсени снабдителни пътища, изглежда направо невероятно. След всички тия убийства и грабежи, които навярно са прилагали спрямо евреите и руснаците, въобще не ги виждам да се предадат. Ще се бият до последния кръстопът, до последната гара, последния град.
И после японците. Единственият начин да останеш жив е да бъдеш ранен, пленен или да се превърнеш в маймуна. Признавам, че ме е страх да попадна в плен у германците. Може би причината е само в пропагандата, но сърцето ми се свива при мисълта какво могат да ми направят. Не ми стана по-леко и от гледката на онези трупове, които намерихме по пътя в гората — подпряния на дървото и другите двама, прегърнати. Може би Шутзър е прав, може би германците наистина са по-други хора. Трябва те да са ги сложили. Какво ли са си мислили?
Но днес ние бяхме готови да се предадем, дори Шутзър. Изглеждаше толкова лесно, нямаше нужда да правим каквото и да било. И, Божичко, колко бързо можеш да бъдеш убит; аз го очаквах, вътрешно примрял, чувствах как изтичат последните ми мигове, стоях безпомощен!
Трябва да спра. Замислиш ли се какво става или може да стане, никога няма да издържиш. Вземеш ли да разсъждаваш по тези въпроси, скоро ще започнеш само да чакаш, а почнеш ли да чакаш, вече си свършен.
В осем, когато караулът ми изтича, съм капнал. Усещам кожата си суха, устните изпръхнали, сякаш всеки миг ще се напукат и ще заберат. През последния час едва понасях болките.
Гордън слиза за първия нощен караул. Разговаряме. Решаваме, че трябва да държим по двама на пост, но само на едното място, като се обаждаме по телефона на всеки половин час. Така ще можем да поспиваме. В действителност трябва да имаме два поста, но какво пък, по дяволите, щом така иска отделението, добре тогава.
Казвам на Мел, че новата парола ще бъде „снежен човек“. Смеем се на щурата снежна скулптура на Шутзър. Мел вика, дано германците не я намерят; само това ни трябва сега — разгорещен и раздразнен неприятел, който се облизва за нашата кръв.
В замъка Мънди, Милър и Шутзър се готвят за игра на Шутзъровия ПАНТРАНТ.
Казвам им, че вероятно и аз ще се включа, щом се обадя в полка. Загрявам радиото. Когато свършвам, Лири ми нарежда да прекратя радиосеанса и да се обадя пак след пет минути; Уеър искал да говори с мен.
Изключвам и се просвам на един дюшек. Нямам достатъчно време, за да отида по нужда, а болките вече започват. До огнището са подпрени голям куп нацепени, лъскави дъски. Питам се дали на Майката му е известно. Трябва да се кача на тавана и да видя какво, по дяволите, върши той! А какво ще правя, ако е решил да тури край на всичко и се е обесил? Тук Милър ще ми виси на автомобилните вериги, а на тавана ще се клати Уилкинс. Май трябва да зарежа играта и да отида да проверя какво става с Майката; един сержант е длъжен да го направи, струва ми се.
Огънят гори чудесно; към някои от дъските са заковани парчета метал, които се нажежават до червено на пламъка. Какво ли е било това? Не ми се вярва да са изгорили някое пиано или нещо такова. Едва ли; надявам се поне.
В осем и петнайсет отново включвам предавателя. Отговаря ми Уеър.
— Добре ли мина всичко, сержант? Приемам.
— Да, лейтенант. Отидохме аз, Шутзър и Гордън. Проверихме в заслона — нищо. Открихме ги в хижата. Имаше трима германци, плюс един на пост на пътя, точно под нас. Приемам.
— Добре свършено. Само четирима ли видяхте от тия гъзове? Приемам.
— Не, сър. След това на връщане влязохме в контакт с вражески патрул. Бяха трима или повече, на километър от замъка. Приемам.
— Влязохте в контакт ли? Какво, по дяволите, значи това? Видяха ли ви? Приемам.
— Да, сър. Те ни сгащиха, можеха да ни очистят, но не го направиха. Не разбирам защо; и тримата не разбираме. Приемам.
— Майка му стара!
Следва дълга пауза. Спазмите ми така се засилват, че се превивам на две над радиото. Чувам думата за първата част от играта. Милър е на ред и думата му е „бринколар“. Той я изрича буква по буква. В ума ми изниква представата за кънки, захарни пръчици, звездички. Мисля за всичко друго, освен за онова, което става току на север от задника ми. Ако Уеър не прекрати скоро предаването, пак ще напълня гащите.
— Сержант Нот, тук нещата още не са изяснени. Май че никой не знае какво става. Сега ще докладвам на майор Лав. Той беснее в палатката на Втория щабен; това поне е нещо. Приемам.