— Да, сър. Приемам.
„Моля ви! Освободете ме, преди да съм се пръснал!“
— Добре, Нот, стойте си в замъка. Край на предаването.
Изключвам радиото и изчаквам да се уталожи една силна спазма. Шутзър събира листчетата с разните дефиниции. Аз бих написал „най-близкото ръбче на замръзнала звезда“. Разкопчавам куртката си, колана и горните копчета на панталоните. Измъквам малко тоалетна хартия изпод подплатата на каската върху дюшека до мен. После бавно ставам и се запътвам приведен към стълбите, придържайки панталоните си с лявата ръка. Стигам до върха, но изчаквам да премине още една спазма. Успявам да се удържа, докато си сваля панталона, и пльосвам задник на клозета.
Седя, а спазмите идват една след друга. Превивам се на две, с глава между коленете. Все ми се струва, че стига да успея да го изкарам, каквото и да е, ще се почувствам по-добре; но никога не става така. Мразя да ходя на преглед, но този път ще отида, щом се върнем.
Слизам долу тъкмо навреме за първото повикване на Гордън. Няма нищо. Следващия път е ред на Мънди да отговаря на телефона. Играта на ПАНТРАНТ е свършила и всеки гледа да поспи. Казвам на Отчето да чака следващото позвъняване и се качвам горе да видя Уилкинс.
Вратата на тавана зее отворена. Свети факел. Майката седи на пода, заобиколен от най-малко петнайсет картини в големи позлатени рамки. Когато влизам, изобщо не се обръща. Клякам на пода до него.
— Виж, Уонт. Погледни тези картини. Не са кой знае колко добри, а ти носят такава утеха. Чувствам спокойствието и загрижеността на някой, който си е дал труда да види и да създаде нещо, което ще помогне и на мен да видя заедно с него. Това е то любов, Уонт; понякога ми е трудно да повярвам, че някъде все още съществува любов. Но тези картини ме карат да се радвам, че съм човек.
Оглеждам ги. Повечето са горски пейзажи с борове и сняг или пролетни ливади с цветя. Има две със сърни, които пасат и поглеждат нагоре, също като онези, които бях зърнал. Има и натюрморти на гърнета и тенджери, една препълнена кошница със зеленчуци. В началото само се безпокоя за Майката, който седи тук в тъмното, но постепенно започвам да се приобщавам към него.
До този момент целият ми допир с изкуството се свежда до графиката. Никога не съм карал курс по живопис в гимназията; насочваха ме все към математиката и точните науки; аналитична и дескриптивна геометрия, тригонометрия и стереометрия; специални курсове към института „Дрексел“. Не беше особено трудно, но не беше и приятно; само работа, работа, нови и нови игри, трикове за хора немислещи; подготвях се да си изкарвам хляба.
Но рисуването винаги е било моята тайна страст. Рисувал съм върху какво ли не; криех рисунките си навсякъде — в ученическата чанта, в тетрадките, даже учебниците ми бяха пълни с тях. Горката ми майка на всеки няколко месеца яростно разчистваше шкафовете и чекмеджетата в стаята ми и изхвърляше купища скици. Нямах почти нищо против; за мен беше важен самият процес на рисуването, а не рисунката.
Мотал съм се из музея на изкуствата във Филаделфия, но никога не съм съзерцавал картините по стените. Гледахме само да открием някоя тайна вратичка или коридорче в стените с дървена ламперия; плашехме се от египетските мумии в приземието, докато си играехме на криеница.
Невероятно е, че човек може да стане на деветнайсет години, без въобще да е поглеждал картина, какво остава да е разбрал някоя. Но с мен беше точно така. Откритието ме потресе.
Може би се е дължало най-вече на това, че бях толкова изстрадал, уплашен, реалността наоколо ми — тъй неприемлива. Никога не ще узная всички причини, но тези задушевни изображения на друг свят, друго време, през друго съзнание оказаха невероятно дълбоко въздействие върху най-съкровената част от психиката ми. Това промени живота ми. Докато си шепнехме там с Уилкинс с гласове на любовници след любовна нощ, аз познах естетическото преживяване. Смътно схващах какво е то. И никога вече нямаше да бъда същият.
Доста по-късно замъквам Майката долу. Той се съгласява да се постарае да подреди вещите от тавана в три категории. Първо, онези, които могат да бъдат изгорени, без да се извърши голямо светотатство. Второ, онези, които могат да бъдат изгорени при бедствено положение, но все пак не бива. И накрая онези, които не бива изобщо никога да горим, по никаква причина — неща, които трябва да бъдат защитавани до смърт, ако не искаме да загубим мястото си сред човешкия род.