Затварям, после се изправям, за да огледам добре. Честно казано, в този миг единственото, от което се боя, е да не ме ударят по лицето със снежна топка.
Разбира се, че е плашило. Онова, което бяхме взели за пушка, е пръчка със забучено на върха парче хартия. С крайчеца на окото си мяркам движение и ето че някой излиза от гората на пътя. Маха с две ръце. Доста далеч е, така че лицето му не се различава в тъмното, но не е онзи, който приличаше на Макс; толкова поне мога да кажа. Усмихва се, с виснал надолу с цевта шмайзер, метнат през лявото рамо.
— Shlaf gut ami!
— Слав гут, зеле!
Това е Мънди. Застанал до мен, размахва двете си ръце като ирландска мелница. Чуваме как стъпките им се отдалечават нагоре през гъсталака по отсрещния хълм.
Вътрешностите ми полека се отпускат. Навеждам се, вдигам телефона и го навъртам. Облягам се на стената, стиснал телефонната кутия между лактите си. Плувнал съм в пот от главата до петите. Може да е и от хвърлянето на снежни топки, но мисля, че си е чист страх. Всичките ми дрехи са подгизнали от потта на страха; е, ще трябва просто да изсъхнат, и това е. Всички миришем еднакво, няма смисъл да се перем. Отново се обаждам на Шутзър.
— Какво става сега, Уонт? Да не би вие двамата да сте почнали да строите снежни замъци? Местите германските замъци от поречието на Рейн тук край моста ли?
— Не се занасяй, Стан; това си е твоята война. Аз само докладвам за събитията, нали така? Пожелахме си лека нощ, сладка като захарен памук. Вече можете да нанкате; всичко се оправи. Знаеш ли ние сами бихме могли да приключим войната помежду си тук, в гората. Ще се нанесем всички заедно в замъка и ще се браним срещу онези, които обичат войната. Може би ще се обявим за неутрални.
— Сигурни ли сте, че нищо ви няма? Гордън призова на помощ целия си природен хуманитарен ум. Съчетан с аналитичния подход на Милър, той може да бъде пагубен за неразрешените проблеми; но засега никой не е излязъл с някакъв смислен отговор. Лошото е, че и двамата не смятат, че войната може да е свършила. Май имаме нужда и от твоето сълзливо художествено мислене върху тази задача.
— Ще поработя над това, Стан.
— Добре; и Мам кам найт лер.
Може би десетина минути по-късно, след дълго взиране в мрака с надежда да не видим нищо, решавам да се промъкна по коритото на потока до плашилото и там да се изкача на пътя.
На всяка крачка си отварям очите за мини. Вървя, докато се изравнявам с него. Направили са свой собствен вариант на Адолф Хитлер. Ето за какво са били крясъците. Това плашило е накипрено с някаква бракувана униформа. Главата му е направена от едричка снежна топка, украсена с шишарки и борови иглички по същия начин, както Шутзър казваше, че е украсил своята. Може би дори е същата глава. На върха на втъканата в ръката пръчка стърчи нашата карта. А в краката на плашилото лежи бинокълът ни.
Изкатервам се на пътя и давам сигнал на Мънди. Той ме вижда и ми махва с ръка. Тоя глупак дори не ме е прикривал с оръжието си. Откачам картата от пръчката и вдигам бинокъла. После хуквам назад по пътя и с един скок прехвърлям стената. Грабвам ръката на Мънди и поглеждам часовника му; Време е за повикването в единайсет и трийсет. Този път ми отговаря Гордън.
— Мел, кажи на Шутзър, че си прибрахме бинокъла и картата; няма защо да се тревожим за протоколи.
— Той отиде по нужда. Как така? Да не би да са се приближили съвсем и да са ви ги донесли като коледни подаръци, увити в луксозна хартия?
— Оставиха ги при плашилото. Между другото плашилото е пак по специалността на Шутзър, немски вариант на великия вожд. Каква е тая работа според теб, Мел? Аз не мога да разбера.
— Признавам, вече се отказах от всякакви предположения, че войната е свършила или дори, че скоро ще свърши, макар това да е най-голямото ми желание.
— Би било разкошен коледен подарък, нали? Добре, това е засега, момчета. Нова година, войната отмина, хайде у дома! Трябва да кажа, че тръпки ме побиват, като си помисля да прекарам Коледа тук.
— На мен пък ми изглежда направо изискано, Уонт. Имаме си всичко необходимо: елхи със стотици, сняг, шишарки, камина, всичко е налице. Какво още ни трябва?
— А какво ще кажеш за една мъничка елха със скована кръстачка, с изкуствени ледени шушулки и сърма, един чаршаф отдолу вместо сняг, влакчета, които обикалят около нея, цветни електрически крушки и няколко лъскави, шарени коледни топки?