Преди Майката да се е върнал, прибираме дрехите и скриваме куртката с нашивките. Вълнуваме се, че ще направим от Уилкинс герой. Мел все опява, че трябвало да му кажем, но ние вече сме толкова погълнати от тайните си планове и желанието да изненадаме Майката, че Мел не постига нищо.
Тази нощ изминава бързо. Във въздуха се носи усещането за Коледа, за скрити подаръци. Щом не съм караул, спя като мъртъв, а когато се събуждам, дори се изкензвам съвсем редовно, гъсто.
Вече всичко ми изглежда наред. Към десет часа се свързвам с полка. Този път Уеър ме чака на радиостанцията.
— Как са нещата при вас, Нот? Приемам.
— Спокойно, сър. Изпратихме двоен патрул до колибата за кратък оглед, но не открихме нищо. Тук всичко е спокойно, сър. Приемам.
Гордън, Шутзър и Милър са се надвесили над главата ми. Само Отчето е караул, а Майката е горе. Гордън дори оставя за малко цигулката, докато трае радиосеансът. Уеър едва ли би се възхитил, ако ме чуе да му говоря на фона на струнна музика.
— Тук пък нещата се затягат. Готвим се за изтегляне. Не се знае дали не сме напълно отрязани. От разузнаването не постъпват никакви достоверни сведения. Ще тръгнем на запад, цел — трети батальон. Никой нищо не знае. Не можем да открием първи батальон; първо разузнавателно отделение още не се е върнало; трябва да са се натъкнали на нещо. Приемам.
— Цялото първо отделение ли не се е завърнало, сър?
— Точно така. Казвам ти, Нот, нещата се затягат. Проклетите зелки здравата са се напомпали. Говори се за двайсеткилометров пробив на танкови дивизии и пехота, за придвижване на части откъм юг, с цел да се затвори обръчът. Но не знаем нищо със сигурност; комуникациите ни са в пълен хаос. Германци, облечени в американски униформи, с американски джипове, прерязват телефонните кабели, променят пътните знаци, объркват движението на войските. Разполагаме единствено с докладите на някои изолирани части. Приемам.
— Първо отделение взе ли другата радиостанция 506? Приемам.
— Тя е излязла от строя. Радиотехниците се опитват да я оправят, но досега безуспешно. Приемам.
— Може би са достигнали до някое друго поделение и просто не могат да се върнат, сър. Приемам.
— Както и да е. Лав иска от вашето отделение да си стои на мястото, за да разберем, ако направят пробив. Дръжте джиповете си готови за потегляне. Но най-вече иска един военнопленник. Идете до ловната хижа и хванете някого. Ако има някой офицер или подофицер, опитайте се да заловите него. Тъй като първо отделение не се завърна, имаме нужда от някакво разузнаване, и то бързо. Приемам.
В този момент се поколебавам дали да не му кажа за голямата коледна офанзива, за която говориха германците. От къде на къде ще знам такова нещо? Освен това германците може и да лъжат.
— Добре, сър; понеже сме малко, ще го направим на нощен патрул; ще скочим върху някой караул. Приемам.
— Във всеки случай обадете се веднага щом заловите човек. Или ние ще дойдем да вземем проклетото копеле, или вие ще го докарате с единия джип. Приемам.
— Ясно, сър. Приемам.
— Приемам и край на предаването.
— Край на предаването.
Десетина секунди никой не проговаря. После Милър закрива с ръка очите си.
— Мамка му и прасе! Цялото първо отделение! Шутзър започва да крачи наоколо, удряйки юмрука си ту в дланта на другата ръка, ту в сляпото око.
— Тая гадна война никога няма да свърши!
Гордън сяда на единия дюшек, после ляга, вперил поглед във високия таван.
— Само си помислете: Бъргман и Кели, Моузър, Евънс, Едуардс; цялото отделение. Може пък просто да са се измъкнали, а? След като Лав така се е развилнял, а Уеър само раздава заповеди наляво и надясно, може би са решили да си намерят някое тихо местенце и да се скрият. Бас държа, че са се заврели в някоя дупка насред гората.
Шутзър все още крачи напред-назад. Веднъж отива от камината чак до другия край на стаята.
— Какво става, дявол да го вземе? Мислех си, че тая гнойна война е към края си; а ето че пак започва да бере!
Гласът на Гордън е спокоен.
— Какво ще правим с оная работа за военнопленника и Уилкинс? Я да вземем да се откажем. Виждате, че тоя идиот Лав заличи от лицето на земята почти целия разузнавателен взвод.
Просвам се на единия дюшек. Страх ме е. Не ми харесва гласът на Уеър; в него имаше нещо отчаяно, сякаш е на ръба на паниката. Мъча се да се успокоя, да спра пърхането. Спомням си как при Мец Лав беше убеден, че отвсякъде сме заобиколени, и щеше да изостави всичко, когато се оказа, че имаме само да съберем хиляда военнопленници. Човек просто трябва да е смахнат, за да стане Втори щабен или шеф на разузнаването; това изглежда са постове, на които юначните войници набутват страхливците. Може и тоя път да няма нищо.