Решихме да не носи пушка, така че е невъоръжен, освен с една граната, която окачихме на колана му под куртката, за да се издува като пистолет.
Шутзър се обръща и ни дава знак да слизаме. Аз изоставам малко, за да ги прикривам донякъде, все още с пушка на рамо, но готов да я хвана в ръце и да открия огън. Доколкото виждаме, нямат оръжие, също като миналия път.
Шутзър прави голяма работа от представянето на Милър. Остава само да вземе да му се поклони. Немският подофицер кима кратко с глава, а Милър идеално му подражава, още малко, и ще го вземат в германската армия, ако не внимаваме. Шутзър ни замъква на няколко стъпки встрани.
— Чувствам, че вече навлизаме в същността на нещата. Милър, просто си придавай строг вид и само кимай или клати глава, когато ти говоря. Уонт, предполагам, че Милър ще трябва да взима решенията сам, на място. Не виждам друг начин. Все още не съм сигурен в другия тип. Мисля, че именно той е замислил цялата работа, но не знам дали говори английски.
Всичко това е изречено полугласно недалеч от германците, сякаш си говорим за най-обикновени неща. Милър стои с ръце на кръста.
— Добре, Шутзър, давай тогава.
Господи! Говори също като генерал. Даже не се усмихва. Шутзър се връща при германците, а Милър се затътря тежко подире му. Аз охранявам тила, все още бдителен.
Шутзър започва да говори с подофицера, който не сваля поглед от Милър. Милър го гледа право в очите, сякаш разбира всичко, но после внезапно се обръща към Шутзър. А Шутзър изглежда невъзмутим като призрак.
— Да, те действително искат да се предадат. Всъщност държат това да стане още тази вечер. Обаче ето какво: убедени са, че ако се предадат без бой, или домашните им ще пострадат, или пък те ще бъдат разжалвани след войната.
Искат да ги пленим ужким в сражение. Поне така разбрах. Дай някакъв знак на съмнение, Милър; можеш да погладиш брадата си, като че си Платон, който спори с Аристотел.
Милър изпълнява указанието. Може би всичко идва от бриджа и непрестанните им игри — те сякаш не виждат разликата между това да играеш на живот и смърт и на някаква си игра. Просто си играят с тая работа. Шутзър се обръща към подофицера и отново започва разговор. Някак все не мога да вместя тоя Шутзър, който ръкомаха, клати глава и говори напевно, в представите си за нашия Шутзър. Кой е истинският? А кой е истинският Милър? И кой съм аз? Със сигурност знам, че съвсем не съм сержант от разузнавателно отделение в истински пехотен полк.
Наблюдавам как Шутзър и Милър разиграват сценката си. Слушам какво превежда Шутзър на Милър и какво му отговаря Милър. Най-лошото е, че никак не им се ще да ни дадат още отсега един пленник. Предполагам, че ни нямат чак толкова вяра. Шутзър им обяснява, че нашите офицери ни натискат за един пленник, когото да разпитат за събитията на Изток.
При тези думи другият германец се приближава и двамата си баят нещо. Шутзър изважда цигари и черпи наоколо.
Накрая те настояват да отидем довечера при тях, да вдигнем голяма олелия със стрелба от леки оръжия, може би и с няколко гранати, а после да ги приберем. Казват, че ще трябва да оставят по-голямата част от снаряжението си в хижата, за да изглежда, че уж са били изненадани. Убедени са, че голямата офанзива скоро ще мине оттук.
Така, след още доста пазарлък, Шутзър и Милър идват при мен. Сценката със залавянето е назначена за същата вечер в полунощ. Те ще се строят на поляната пред хижата, а ние ще се появим на върха на хълма, откъдето ги шпионирахме първия път с бинокъла. Ще имаме голямо предимство. Не изглежда като капан, а просто като някакъв сложен начин да се предадат. Все още се боя, но навярно безпричинно; всичко се нарежда чудесно. Не знам защо, но изпитвам дълбок страх. Ще ми се да прочета стихотворението на Милър за страха. Мисля, че мога да прибавя и аз нещо.
На връщане Шутзър и Милър все ги напушва смях. Непрестанно си преповтарят разговора, преговорите, сякаш анализират разиграването на партия бридж. Бих желал аз да съм разпределял картите, та да знам по-добре какво ще стане, какво е заложено в картите.
Когато се връщаме в замъка, всичко е наред. Уилкинс отново се е шмугнал на тавана, така че лесно събирам отделението. Извиквам дори Мънди от поста. Милър се преоблича в обикновените си дрехи, а Шутзър разправя станалото. Мънди е като замаян.
— Ама наистина ли? Ходихте пак да говорите с тях и те са готови да ни последват съвсем безпрепятствено?