— Точно така. Само трябва да инсценираме цялата работа със сражението. Всъщност това дори ще е от полза за нашия план да изкараме Уилкинс голям храбрец. Ще придаде на нещата достоверен елемент. Ще ги докараме тук и тогава ще разиграем състезанието по шах, за да определим кой измежду нас ще бъде героят.
Мънди се изправя и закрачва напред-назад извън кръга от дюшеци със своята четирийсетинчова крачка.
— Вижте какво, Ванс никога няма да се съгласи с тая работа на базата на турнир по шах. За него това би значело да получи нечестно предимство. Трябва да направим така, че да изглежда съвсем произволно и случайно, а аз се сещам как може да стане.
Всички утихваме и зачакваме Отчето да продължи. Прав е. Уилкинс би спечелил на шах без никакво усилие, дори ако играе срещу всички ни наведнъж на отделни дъски или пък само на една.
— Ето какво ще направим. Ще теглим сламки. Само че всички ние ще знаем коя е печелившата, да речем, втората от края, и няма да я издърпваме. Аз ще ги държа; Ванс ми има доверие, ще докарам работата така, че той да тегли последен и със сигурност да спечели. По този начин няма да седим да разиграваме шахматен турнир, докато наоколо ни е пълно с германци, а и Уеър и Лав могат всеки момент да се появят. Как мислите?
Ние се споглеждаме. Шутзър се приближава на пръсти до Мънди.
— Дай да те целуна по тиквата, Мънди. Явно тукашната изтънчена атмосфера не е помътила ума ти, както смятах през всичките тия месеци. Точно така ще направим. Сигурен съм, че Майката ще се навие. Не може да не си дава сметка колко е загазил. Мисля, че ще се хване за тази възможност.
Мел пак клати глава, но е с нас. Загрявам радиото; искам да разбера какво става с първото отделение, ако вече има някакви сведения. Всички се струпват около мен. Господи, представляваме коктейл от миризми, най-вече лоши! Мисля, че най-голямата воня идва от краката ни; почти всички сме събути. Явно подсъзнателно вече сме приключили войната.
Когато се върнахме от дозора, се играеше шах по ход на минута, но той бил изоставен заради радиосеанса.
Уеър ми отговаря веднага.
— Какво става с първо отделение, сър? Приемам.
— Още нямаме сведения. Приемам.
Надявам се, че няма да долови всеобщия стон зад гърба ми.
— Изобщо ли не са се върнали, сър? До един? Приемам.
— Да. Тук нещата са толкова зле, че автопаркът и кухнята стоят в готовност за изтегляне; никой не знае обаче в каква посока. Дори трети батальон е въвлечен на юг. Не можем да ги изтеглим, защото целият фланг ще се продъни. Нищо не знаем, дявол да го вземе. Хванахте ли вече военнопленник? Приемам.
— Снощи разузнавахме, сър, и мислим, че ще можем да заловим един тази вечер. Ще ударим поста им към десет часа, тъкмо преди смяната на караула. Приемам.
Обръщам се и смигвам на отделението.
— Е, непременно го направете. Аз ще дойда през нощта, може би дори с Лав, за да вземем военнопленника и да го докараме. Приемам.
— И Лав ли ще дойде, сър? Приемам.
— Да. Поне така мисля. Приемам.
— Нещата трябва да са доста сериозни, сър. Приемам.
— Нямате представа. Лав предполага, че едно немско отделение на такъв преден пост навярно има някаква връзка с разузнаването и ще знае какво става. Той е отчаян; полковникът непрестанно го натиска отгоре. Тук е същинска лудница. Непрекъснато имаме заседания на щаба, а никой няма понятие какво да прави. Хенеси, Първият щабен, изчезна; вече двайсет и четири часа никой не го е виждал. Турили сме двоен ротен караул и сме свили периметъра, доколкото е възможно. Приемам.
— Да, сър. Мисля, че всъщност не е необходимо вие да идвате. Кажете на майор Лав, че ще имаме военнопленника някъде малко след двайсет и четири часа и веднага ще го натоварим в джипа и ще го докараме право в щаба. Няма смисъл да рискува да идва чак дотук; тия гори са пълни с бродещи патрули. Приемам.
— Ще предам на майор Лав. Лично аз не съм във възторг от идеята да пътувам по тези пътища през нощта, в снега и без светлини. Приемам.
— Джиповете ни са в готовност за потегляне, сър, с вериги. На всеки два-три часа Милър подпалва мотора, за да не замръзнат акумулаторите и водата. Ние сме добре. Ще ви докараме военнопленника, сър. Приемам.
Майко мила, само Уеър и Лав ни трябват сега да ни се разхождат тук! Работата с Уилкинс никога няма да се получи.
— Добре. Направете, каквото можете. Ако вашето отделение успее да отвлече някой тип, ще измиете лицето на целия разузнавателен взвод в очите на Лав, това поне е сигурно, майка му стара. Приемам и край на предаването.