— Край на предаването, сър.
Изключвам радиото и наблюдавам как лампичката угасва. Вдигам глава. Над мен стои Мел със забити в бедрата юмруци.
— Цялото първо отделение да изчезне! Боже мой, останахме само шестима в тоя взвод. Същото като в Първата световна война; няма и няма край. Умът ми не го побира, че това можа да се случи с мен.
— Мел, просто ще отидем на тоя дозор, ще разиграем стрелбата, ще подберем приятелчетата фрицове и ще се приберем в замъка, преди ония лами да са се домъкнали. Ще оставим Уилкинс на радиото. Така ми изглежда най-смислено.
Гордън извръща лице.
— Нищо не е смислено. Как може въобще да има нещо смислено в една война, която по своята същност е безсмислена?
Милър, Мънди и Шутзър са чули всичко; няма какво повече да се каже. Първият ми подтик е да излетя навън заедно с Шутзър и двамата да свършим цялата работа. Би било най-просто. Но германците искат шумотевица и стрелба; ще се чуе по-добре, ако вземем цялото отделение.
И така, ще оставим Уилкинс на радиото. Ще се оправим бързо, ще се върнем тук, ще претупаме тегленето на сламки на Отеца и ще бъдем свободни у дома.
Смятам да тръгнем към единайсет; тогава ще имаме достатъчно време да свършим цялата работа, преди да се е появил Уеър. Все не ми се вярва Лав да вземе да се домъкне чак дотук с джипа в тъмното, където действително има опасност от чист, пълнокръвен германски патрул.
Няма още десет и половина, а ние започваме да се готвим. Казвам на Майката, че излизаме за залавяне на език. Давам му наставления, ако до два часа не се върнем, да се свърже с полка. Той явно е облекчен, че няма да идва с нас. Няма по-мръсна работа от тия дозори за залавяне на език.
Никой не обелва дума за първо отделение. Няма какво да кажем. Отменил съм караула, тъй че Уилкинс ще бъде сам в замъка. Мисля си да го накарам да застане на пост до моста само за да спазим устава, в случай че Уеър действително дойде. Но се отказвам. Ако работата върви както трябва, няма да ни отнеме дълго.
Този път всички си слагаме снежните халати. Стаята е в ужасен вид. Може би докато ни няма, Майката ще поразтреби. И без това няма да има друга работа, а тъй като ще трябва да стои край радиото, не може да се завре горе. Признавам, че се безпокоя за него; както каза Мел, той е в ужасно неизгодно положение. Като в някаква игра, в която всички са комбина и пазят тайна или си имат парола, а единият е непосветен и излиза глупак. Не е честно, но се надявам на добър край.
Проверяваме пушките и гранатите си, слагаме си патрондаши, сякаш отиваме на сериозно разузнаване. Това е най-вече театър за пред Майката, за да изглежда всичко както подобава, но все пак не се знае. При това Гордън и Мънди не са влизали много-много в контакт с тия германци, освен по време на коледната сцена и песните, та може и да се уплашат. Би трябвало всички да сме предпазливи, но толкова е нереално, че не действаме както трябва. Все ми се ще да бяха ни дали засега един военнопленник и да бяхме отложили сцената с голямото залавяне за по-късно. Но може би те знаят неща, които ние не знаем. Може оттук наистина да мине голяма офанзива. Уеър също ми се видя доста уплашен.
По-нервен съм, отколкото предполагах. Все пак, когато излизаме навън и потегляме, не е чак толкова зле. Не вали, луната свети силно. Също както в онази нощ, когато германците сложиха плашилото — ниски, бързо плаващи облаци, които скриват и откриват луната, падащи сенки в бяло, синьо и черно. При този сняг, когато има луна, е светло почти като бял ден, замръзналите кристали блестят на лунните лъчи. Определям интервал от по десет метра. Шутзър върви най-отпред в ролята на скаут, аз съм след него. Зад мен крачи Мънди, после Милър; Гордън охранява тила. Нормален патрулен строй, само че по-сбит. След завоя спираме, за да облечем Милър в костюма му.
Снегът е дълбок и пръхкав; при всяка стъпка влиза в ботите ми. Има звезди и студен вятър. В такива вечери с удоволствие съм се пързалял на кънки по леда на някое дере и съм палил огън, но тази нощ изглежда тиха, безмилостна и изпълнена с очакване.
Тръгваме по течението на потока към колибата. Решил съм да минем по същия заобиколен маршрут, по който ходихме първия път до хижата. Познаваме го, а и по него ще излезем на върха на хълма, откъдето постът им ще остане под нас. Въпреки че ще ни чакат, безпокоя се за този първи контакт с германския караул. Смятаме да се спуснем бавно, за да не изплашим някого. Колелцата на ума ми все не спират да се въртят, очаквам най-лошото.