Когато стигаме до подножието на последния скат, давам сигнал на останалите да спрат — т.е. на Гордън и Мънди. Милър се появява в своя костюм. Шутзър се съгласява да се приближи пръв до поста им, докато останалите чакаме на билото. Двамата с Милър ще уговорят всичко. Сега е твърде тъмно, не се вижда добре, понеже луната се е гмурнала зад голям куп облаци. Едва различаваме светлата бяла ивица на пътя в седловината между нас и хижата. Но не съзираме поста, който открихме първия път. Може би вече не държат там хора. Може би и те като нас вече не се страхуват толкова, а гледат само да се подготвят за голямата капитулация. Шутзър се навежда към мен.
— Е, хайде. Не знам какво да им извикам, за да не ме застрелят. Просто ще се спусна надолу и ще викна: „Другарю!“
Зад мен стои Милър.
— Говориш, като че ти ще се предаваш. Сигурен ли си, че си наясно с мисията си, Стан?
— Не ме закачай сега, Милър.
Милър застава зад мен, докато Шутзър тръгва надолу. Стан крачи и вика високо: „Другарю!“, без обаче да крещи. Чувам глас в тъмното, който отговаря: „Kamerad“ Давам знак на останалите да минат малко по-нагоре по билото, докато пред нас се открива добър изглед към хижата. Казвам на всички да прикриват Шутзър и да бъдат готови за стрелба, ако стане нещо. Определено имаме предимство в случай на сражение. Все повече се убеждавам, че германците са били честни.
Не изпущам Шутзър от око. Наблюдавам го как стига до мястото, където миналия път беше постът им. Тогава виждам силуета на един германец, който изпълзява от окопа; двамата поемат заедно надолу към хижата. Чакам знак от Шутзър, но нищо не последва. Двамата пресичат пътя и се изкачват по отсрещния склон. Луната отново грейва и осветява съвсем ясно Шутзър, който прекосява площадката пред хижата и влиза вътре.
Чакаме. Няма какво друго да правим. По целия път Шутзър носеше пушката си на рамо, тъй че трябва да се е чувствал достатъчно безопасно.
След пет-шест минути Шутзър излиза на вратата на хижата и ни махва с ръка да слезем долу. Поглеждам към Гордън и Мънди, за да видя дали са по местата си.
Не е кой знае какво прикритие в случай на опасност, но няма как. Бих могъл да изпратя Милър сам, но искам да знам какво е положението, уговорката.
Милър ме наблюдава. Следил е Шутзър и чака да разбере какво ще правим. Давам му сигнал и двамата тръгваме надолу. Германецът от поста, онзи, който заведе Шутзър до хижата, идва насреща ни. Ние се дърпаме в края на пътя. Изпитвам странно чувство, когато минавам тъй близо до него в пробягващата лунна светлина; и двамата сме въоръжени, с потайна усмивка; наистина като че войната е свършила.
Изкачваме се до откритата площадка. Шутзър ни чака; Германците са вътре.
— Какво се разбрахте, Стан? Всичко наред ли е?
— Искат да говорят с нашия офицер, тъй наречения „хер Мюлер“. Бас държа, че е само защото съм евреин.
Милър го поставя на мястото му съвсем по началнически с ругатня.
— Добре де, посредствено еврейче такова, заведи ме при нашите истински вождове. Колко са те между впрочем?!
— Шестима, плюс онзи, който отиде на поста — всичко седем. Ако действително ще се предават, защо държат единия караул? От кого, по дяволите, се пазят?
— Може би от други германци. Кой знае? Може и те да си имат някой майор Лав; Ubergruppenfuhrer Liebe или нещо подобно.
Оглеждам се наоколо и поемам дълбоко въздух. Мъча се да се владея. Колебая се дали да се втурна в събитията, или да изоставя цялата работа.
— Седем, това отговаря на думите им. Добре. Да вървим. Хайде да видим как ще го направим. Между другото, къде е Червената шапчица?
— Ще преговаряме и за това. Милър, на теб се пада двойна дажба. И без това Уонт си няма понятие за какво служат жените.
Влизаме вътре. Задимено е и смърди, но все пак е по-добре, отколкото при нас. Покрай стената са наредени легла. В действителност е също като в казармата, само че няма прозорци. В долния край на всяка легло лежи купчина добре подредено снаряжение. Хънт би останал доволен от тази гледка — сякаш са готови за съботна инспекция. Дали винаги поддържат толкова разтребено, или са оправили заради нас? Тези германци знаят дори как да се предават. Това се казва бойци!
В отсрещния край на стаята гори огън. Повечето германци стоят край него и тихо си говорят. Когато влизаме, поглеждат през рамо. През вратата зад нас прониква синя лунна светлина, доста силна в сравнение с тъмния жълто-оранжев мрак вътре. Подофицерът се отделя от другите и тръгва към нас. Двамата с Милър си разменят своите странни отсечени кимвания и той заговаря на Шутзър.