Ние с Милър си придаваме вид, че разбираме какво става. Другите германци постепенно се приближават. Кимат и си шушнат един на друг, докато подофицерът си издърдори урока. Какво ли още са измислили? Мислех, че всичко е решено и ще бъде съвсем просто. Шутзър се обръща към Милър, като ми хвърля едно око.
— Ето че малко се объркахме. Тревожи ги нашето искане да предадат един военнопленник. Мисля, че ги плаши. Държат да свършим цялата работа още сега, тази нощ. Аз си придавам важност, но всичко върви добре, не се безпокойте. Милър, направи се, че не си особено възторжен, почеши се по брадата или ги изгледай неприветливо. Струва ми се, че те очакват това.
Милър заема „военна поза“. Какво ли ще стане, ако се изхиля? Тия германци могат да ме изправят пред военен съд, да ме обесят или друго такова. Но Шутзър играе добре. Съсредоточен е така, сякаш е замислил някакъв невероятен начин да притисне противника си на бридж.
— Казват, че ако сега вземем един пленник, те ще трябва да доложат за това и може да се появи някой от техните. Но доколкото виждам, нямат радиостанция, така че ми е чудно.
Подофицерът ни поглежда и Шутзър пак отива да говори с него. Милър мръдва с около две стъпки напред. Аз отварям някакви скапани цигари „Честърфийлд“ и черпя наоколо. Един от германците взима от полицата бутилка заедно с няколко канчета. Налива на всички от същата скоросмъртница, която ни подариха снощи. Напълва и моята чаша. Навярно така ще се нафиркам, че ще взема да улуча някого, когато разиграем сраженийцето. Шутзър пак идва до мен, Милър се влачи след него.
— Страх ги е от голямата офанзива; искат да проведем инсценировката още сега. Аз смятам, че е отлично. Милър се съгласи. Ще си съберат багажа и почваме.
Тази сутрин един от тях ходил за припаси и видял цяло шествие от бронетранспортьори и танкове. Не знам дали ни лъжат, или не; просто не ми се вярва оттук да мине някаква офанзива, а на тебе?
— Не знам, Стан. Вече нищо не ме учудва. Германците също си имат генерали и полковници, и всякаква гадна сган от военачалници. Всичко може да се случи.
Давам на Стан да отпие от моята чаша. Германците се щурат из стаята, събират си вещите; не взимат много нещо. Виждам как подофицерът смъква часовника от ръката си и скача, за да го скрие зад подпокривната греда. Май че никой друг не го забелязва. Може би един ден, когато аз дойда да си търся рисунките, той ще се върне за часовника си. Всеки се опитва да скъта по някоя лична вещ.
Германците се строяват до вратата. Смачкват фасовете и проверяват пушките си. Отварят по една от техните паласки, съответстващи на нашите пълнители. Цялото им снаряжение е износено, черната изкуствена кожа е протрита и на места кафява, острите ъгли са загладени, заоблени.
От бързината, с която се подготвят, личи, че биха били опасни противници в истинско сражение. Плаши ме начинът, по който действат; без излишно суетене, зареждат внимателно пушките си с патрони. Подофицерът взима шмайзера си под мишница и изважда люгера. Дръпва затвора, за да провери дали е зареден. Поглежда към Шутзър и Милър и кимва.
Шутзър ми обяснява в подробности:
— Ето как ще стане работата, Уонт. Те ще се строят на площадката пред хижата. Ние с Милър ще останем тук, при тях. Ти ще се върнеш при отделението на хълма. Когато той даде знак, всички откриваме огън. Всеки да изстреля горе-долу по два пълнителя; трябва да е достатъчно. После нашето отделение ще се спусне надолу, ще се срещнем на пътя и ще ги подберем. Тогава ще ги обезоръжим. Подофицерът искаше да скрие шмайзера си, но му казахме, че не е работа. Какво, по дяволите, ще прави с такова оръжие след войната? Не става за лов на зайци я.
Двамата с него ще вдигнем ръце за прекратяване на стрелбата, и това е. Мисля, че всичко е наред.
— Да, така изглежда, Стан. Бягам нагоре да предупредя Мънди и Гордън. Вие с Бъд внимавайте в играта тук.
— Няма защо да се тревожиш; работата е вързана в кърпа. Това може би е върхът на войната за мен.
Излизам навън и минавам покрай всички германци подред. Те стоят строени с насочено оръжие и аз дефилирам като младоженец на военна сватба. Навън е сребристо, луната свети силно; облаците се надбягват по бързащото небе. Мисля, че луната е в последната си фаза преди пълнолуние и навън е по-светло, отколкото е в хижата. Изкачвам се с мъка по хълма и по пътя се разминавам с техния караул, който слиза. Как ли са му дали знак? Може в окопа да има телефон. На минаване надниквам вътре, но не виждам нищо. Хубаво място, с издигнато стъпало за стрелба. Огромните коренища отстрани, изглежда, са изсечени с щик.