Изкачвам се при Гордън и Мънди. Сграбчвам китката на Мънди, за да видя колко е часът. В този момент луната не е зад облаците; стрелките на часовника на Отчето сочат право нагоре една върху друга — полунощ е. На отсрещния хълм снегът блещука с отразена лунна светлина, на тъмния фон по светещата белота пробягват малки сини, виолетови и цикламени пламъчета. Изпращам Мънди вдясно, малко над пътя към нашия замък. Аз оставам в средата, а Гордън се спуска на двайсет-трийсет ярда вляво. Виждам всичко съвършено ясно, включително тях двамата. Чакаме; съвсем тихо е.
Когато те излизат от хижата, се чувствам необяснимо спокоен. Първо се появяват Шутзър и подофицерът. Подофицерът строява хората си в редица на равни разстояния. Зад него и Шутзър застава Милър. Тримата стоят в края на полянката с гръб към нас на хълма.
Шутзър поглежда нагоре да види дали сме готови. Аз му махвам с ръка. Шутзър и германецът вдигат ръце над главите си. Немските войници насочват пушките си към небето. Аз също вдигам моята, като се целя някъде над хижата. И Гордън, и Мънди го правят, без да ме гледат; не свалят очи от Шутзър.
После Шутзър и германецът спускат ръцете си. Германците стрелят едновременно, почти като за салют на военно погребение. Първо военна сватба, а сега погребение. Аз изстрелвам един пълнител, всички куршуми един по един, като се стремя да ги разпределям неравномерно. Мънди и Гордън правят същото. Германците зареждат повторно. Сега ще открият, че поне едно нещо можем да правим по-добре от тях; да инсценираме сражение.
По време на следващия рунд германците стрелят по-неравномерно, не пълнят вече пушките си едновременно. Зазвучава като истинска битка.
Пъхам втория пълнител, когато изведнъж един от германците пада! Честен кръст, при този ход на нещата първата ми мисъл, е, че се преструва, играе така, както децата си играят на каубои и индианци или на стражари и апаши. Но после виждам, че е наистина; не симулира; рита с крака във въздуха, търкаля се, от врата му блика кръв! Изкрещявам на Гордън и Мънди да прекратят огъня. Шутзър е вдигнал и двете си ръце във въздуха. Стрелбата спира и за две секунди настъпва тишина. После се разнася нов единичен изстрел; втори германец пада, сгърчва се и се изпъва с вирнато лице.
Виждам как Мънди излита от хълма и хуква надолу към пътя. Изтичва далеч напред и крещи с все сила. Държи пушката над главата си; тича по пътя, маха с ръце, вика:
— Уилкинс! Майка! Престани, за Бога, спри огъня! Нов изстрел. Мънди пада на пътя. Този път е от люгер.
Подофицерът се обръща и стреля по Шутзър, който все още стои с метната през рамо пушка. Милър пада на колене и стреля; подофицерът се изпъва, завърта се и се строполява. Няколко секунди тишина. После и останалите германци започват да стрелят по нас на хълма. Няма какво да се прави. Аз изстрелвам и седемте патрона в пълнителя си, до мен стреля Гордън. Милър лежи проснат на земята. Шутзър сяда за миг, после се изпъва и се претъркаля. При нашата позиция и полуавтоматичните ни пушки германците нямат никакъв шанс. За десет секунди всичките падат; само един още мърда. Опитал се е да се изкатери по хълма към тоалетната. Изпуснал е пушката си, но сега е улучен и пищи на склона.
— Мел, бягай да видиш Шутзър и Милър! Аз отивам при Мънди! Внимавай някоя зелка да не се преструва!
Крещя, плача и търча. Всичко стана толкова бързо. Докато стигна до Мънди, на два пъти падам по надолнището. Просвам се на пътя до него. Отначало не виждам къде е улучен. Лежи по гръб, обхванал с ръце коленете си и се клати напред-назад. Все още диша, но при всяко вдишване гърлото му хърка. От ъглите на устата му бликва кръв. Не плаче, не пищи. Само повтаря шепнешком: „Исусе, Марийо, Йосифе! Исусе, Марийо, Йосифе!“
Успявам да го изпъна и да го обърна по корем. Прострелян е в гърба. Мъча се да открия раната. На едно място осветеният от луната сняг е доста стопен и почернял от кръвта му. Той с мъка застава на колене. В средата на гърба му зее голяма кървяща дупка.
Откачам щика си и раздирам с него куртката му. Мънди стои на лакти и колене, с глава между ръцете. Все още се клати.