— Почакай, Отче. Ей сега ще те оправя.
Свалям превързочния му пакет, съдирам краищата на ризата. Гърбът му е в черно и бяло в нощта. Малко вляво от гръбнака се вижда кръгла дупчица, широка около сантиметър. При всяко вдишване през нея се просмуква въздух и се образува мехурчета. Едва чувам заглушения му в снега глас:
— Има ли някой друг улучен?
— Всичко е наред, Пол. Не се тревожи.
Хвърлям око на Шутзър и Милър. Милър се е изправил; май нищо му няма. Двамата с Гордън се заемат с Шутзър, който е седнал. Мънди отново се мъчи да проговори, гласът му е тих като самото му дишане, думите излизат бавно, още по-бавно от обикновено.
— Всички немци ли са мъртви?
— Струва ми се, да. Не се безпокой за това. Ей сега ще те увием и ще те изнесем оттук. Само се отпусни; не мисли толкова. Студено ли ти е?
— Не, не ми е студено. Господи помилвай тези нещастни германци и всички нас. Еба си майката, каква я забъркахме!
„Еба си майката“ ли? Нима това е Мънди? Небеса! Запушвам дупката и я стягам с превръзка, прекарвам бинта отпред през гърдите и завързвам вървите. Опипвам земята наоколо, за да проверя дали куршумът не е излязъл, но не намирам нищо. Всъщност ръцете ми вече са толкова лепкави и мокри, че почти не усещам при пипане. Сипах и двете пакетчета сулфамид в раната. Сигурен съм, че най-малкото има счупени ребра и пробит бял дроб. И кой знае какво още. Отчето извръща глава и ме поглежда.
— Не казвай на Майката.
— Добре, Пол. Няма да кажем на никого.
А сега казвам на всички. Обаче дълго мълчах.
Вдигам очи, за да видя къде точно е Уилкинс. Може и той да е улучен. Може би някой от германците е разбрал откъде идва огънят и му е пуснал един куршум. Но го виждам да се задава по пътя. Придвижва се предпазливо от дърво на дърво; струва ми се, че само някой да мръдне, той ще стреля по него, който и да е. Все още няма представа каква е работата.
— Не се безпокой, Пол. Няма да кажем на Майката. Никога няма да узнае.
Свалям колана си и този на Мънди. Закачвам ги един за друг и стягам с тях превръзката, за да държи по-здраво. Сега кръвта тече по-бавно, но е по-гъста. Мънди се закашля.
При всяко кашляне от устата му бликва кървава слуз. Той се плъзва напред така, че бузата му се зарива в снега; все още е на колене, с вирната задница. Мъчи се да каже нещо, задавен от кръв. Свалям каската си и клякам до него, почти опрял ухо до устата му.
— Май тия петъчни причастия не ми бяха много от полза, а?
— Ти нямаш нужда от тях, Отче.
Не съм сигурен, че ме чува. Очите му са все още отворени, почти прозрачни, луната свети през тях. Топвам десния си палец в смесицата от сняг, слуз и кръв край устата му. Описвам върху челото му кръст, затварям очите му, описвам кръстчета и върху тях, после и върху двете му длани. Не мога да измисля какво да кажа така, че да ми остане утеха за цял живот.
Тогава, без да отвори очи, Мънди отново се мъчи да проговори, мърдайки леко уста в снега. Навеждам се по-близо; едва го чувам.
— И помни! Не казвай на Майката!
После дъхът му спира; излизат мехурчета и една последна въздишка. Той се накланя напред и пада, ритайки с крака; после застива. Вдигам глава — Уилкинс стои над нас и плаче.
— Мъртъв ли е? Мъртъв ли е?
— Така мисля, Ванс.
— Той изтича, за да ме предупреди. Чух го как извика името ми малко преди да го застрелят. Нищо не разбирам. Чух стрелбата и имах прекрасна позиция. Можех да поваля всички тия германци, без да ми мигне окото; те даже не знаеха къде съм. Нищо не разбирам.
Майката плаче с резки, изтерзани хълцания; свлича се на колене на пътя до Мънди.
— Нали знаеш какъв е Пол, Ванс. Действа лудешки, без да му мисли. Винаги е правил грешки.
— Чувствам се ужасно. Сякаш някак си аз съм виновен.
— Не можеше да го предпазиш, Майка.
Загръщам разкъсаната куртка на Мънди. Вече не кърви. Когато падна по лице, ръцете му останаха под него, кръстосани на гърдите. Обръщам го по гръб и приближавам лицето си до устата му, за да се уверя, че дишането му е спряло. Отишъл си е.
Двамата с Уилкинс го хващаме под мишниците и за краката и го завличаме в края на пътя. Знам, че трябва да отида да им помогна с Шутзър. Гордън и Милър все още се занимават с него. Никой от германците не помръдва, само онзи на склона стене.
— Ванс, върви виж дали можеш да помогнеш на германеца. Аз ще погледна какво става с Шутзър. Внимавай този тип да няма нож или пистолет, или нещо друго. Първо провери.