— Дадохте ли им хапчетата за ранени, сержант?
— На пленника не, сър. Не искаше да ги глътне.
— Добре. Хайде да приберем хората на бегом.
И Лав се спуска в тръст през снега по осветения от луната път към замъка. От кожения кобур виси някаква каишка, която се шматка по бедрото му. Тича с изваден пистолет и с карабина на рамо. Уеър изостава.
— Как загина Мънди?
— Бързо, сър. Беше прострелян право в гърдите.
— А Шутзър?
— Ранен е в рамото, лейтенант; може би има счупени кости и лошо разместване. Гордън се погрижи за него. Ръката му е обездвижена и с турникет, сър.
Страх ме е пак да не се разплача. Толкова е тъпо всичко.
Когато се връщам при отделението, всеки е зает с нещо. Милър покрива германеца, който е в безсъзнание, може би дори мъртъв. Гордън и Уилкинс се занимават с Шутзър. Очите му са полуотворени, но когато се обръщам към него, не ми отговаря. Диша тежко, почти хърка. Поглеждам към Мел; той клати глава. Дали и аз съм тъй бледен като него? На лунната светлина изглеждаме като бледозеленикави призраци, почти прозрачни на фона на снега.
Тръгваме. Уеър охранява тила. Върви мълчаливо до Мънди. Мънди е все така глупашки ухилен.
С мъка се изкатерваме до замъка. Огънят ни е почти угаснал, но две от факлите горят. Колко ли време ни е нямало? Не може да е било повече от два-три часа. Как невероятно бързо се променят нещата!
Първо внасяме внимателно германеца и Шутзър. Дори Уеър ни помага. Лав стои с гръб към огъня и се клати на пръсти и пети с ръцете отзад, оглежда се наоколо. Стаята ни е в ужасен вид. Явно Уилкинс не е имал много време, преди да се появят Уеър и Лав.
Докато ние с Гордън и Милър внасяме Мънди, Уеър загрява радиото. Мънди вече се вкочанява. Може да е само от студа. Милър натрошава още няколко рамки за огъня. Минава зад Лав и ги хвърля в огнището. Лав се обръща и го наблюдава. После поглежда към мен. Започва да крачи напред-назад с карабината в ръка. Прибрал е пистолета си в кобура, без да го закопчава.
— Сержант Нот, изпратете няколко души на пост. Може неприятелят да е чул престрелката и да изпрати патрул.
— Да, сър.
Сега трябва да му кажа. Напъвам се да измисля как да му го кажа по-добре; не точно както беше, а така, че да излезе по-добре.
— Сър, преди да изпадне в шок военнопленникът е казал на Шутзър, че скоро, може би още утре, през този сектор ще мине голяма офанзива.
— По дяволите, войник! Защо не ни го казахте веднага, майка му стара? Смятах, че сте разузнавателен взвод.
Е, поне има нещо, по което да е наясно. Сега ние наистина сме целият разузнавателен взвод — Уилкинс, Милър, Гордън и аз.
— Да, сър.
— Лейтенант Уеър, свържете ме с полка.
Лав запрята ръкава си и поглежда часовника.
— Имаме съвсем малко време. В два нула нула всички радиовръзки се прекъсват.
Уеър включва радиото. Докато те стоят надвесени над него, аз отивам до Мънди, коленича и свалям часовника му. Този „Бенръс“ е на разтегателна каишка. Измъквам го от огромната му ръка и го плъзвам върху моята. Мънди не би имал нищо против. Предполагам, че и родителите му няма да си го поискат, пък и изобщо не съм сигурен дали би могъл да стигне толкова далеч.
Уеър се свързва с Лири; Лав отива да говори.
— Тук е майор Лав, ефрейтор. Запишете следното съобщение и го предайте незабавно на командващия полка.
— Разбрано, сър. Приемам.
— Влязохме в контакт с неприятеля. Взехме военнопленник. Военнопленникът тежко ранен. Претърпяхме загуби: един убит, един ранен. Разрушихме преден пост на неприятеля. Военнопленникът съобщава предстояща офанзива на неприятеля през този сектор, може би утре. Повтарям, УТРЕ! Тръгваме незабавно с военнопленника и ранения. Ще се явя право пред вас в полка. Подпис: майор Лав. Повторете съобщението, ефрейтор. Приемам.
Лири го прочита.
— Правилно. Предайте го спешно на полковника. Ако е необходимо, събудете го. Неотложно е. Приемам и край на сеанса.
— Разбрано. Край на сеанса.
Уеър щраква копчето. Толкова сме смутени. Шутзър простенва; Мел го завива още по-плътно с един юрган. Смъкваме спалните чували от другите легла, за да покрием Стан и германеца. И двамата треперят неудържимо. Покривам и Мънди, макар че е безсмислено.
Сега Лав крачи като лъв в клетка. Не поглежда нито Шутзър, нито германеца, нито пък най-вече Мънди.
— Трябва бързо да се махаме оттук, лейтенант. Ще вземем военнопленника и ранения войник с нас.