Измъква формуляри от джобчето си и ми ги подава. Обзема ме хладнокръвие, не студ, а само хладнокръвие, като че не участвам във всичко това.
— Загубихме и един бинокъл с двайсетократно увеличение, сър.
— Не се тревожи за това; почини си, имаш време. Скоро ще се изтегляме оттук; ще отблъснем тия мръсни зелки чак назад до Берлин.
Той се усмихва и си отдаваме чест. Виждам толкова ясно. Всичко ми идва на фокус, а пред очите ми е мъгла.
Виждам ръбчето по края на отличителните знаци върху подплатата на каската на Уеър, която по-рано, преди да стане шеф, беше златиста. Виждам жълтеникави гурели в ъгълчетата на очите му.
Поглеждам надолу и виждам тъмнозелената зимна трева по пода на кухненската палатка, пльосната в калта… Виждам парата и чувам как ври водата за пране на раници в мръсните, поцинковани казани от двеста и петдесет литра.
От врялата вода мирише на мазнотия.
Чувам как от покрива на топлата палатка капе разтопен сняг.