— Може да е глупаво, а може и да е решен да стигне до крайност — точно като теб, когато поведе цяла армия към Източна Англия.
Кристен се изчерви. Но те продължиха през двора на замъка и се изкачиха по стълбите към дървената площадка, изградена по протежението на каменната стена. Капитанът на стражата беше строил бойците. Всички оръжия бяха готови за бой. Но тези приготовления не бяха необходими, тъй като едва ли днес щеше да се стигне до битка. Слънцето клонеше към залез. Навярно първоначалните преговори щяха да бъдат отложени за сутринта.
Датчаните самонадеяно бяха разположили лагера си съвсем близо до крепостните стени. Доколкото Кристен можеше да види, те бяха добре въоръжени, около сто и петдесет, всичките на коне. Ройс разполагаше с повече бойци, но не всички бяха опитни воини като датчаните.
Каквото и да станеше, тя нямаше да позволи да се стигне до битка. Дори ако трябваше да се скара жестоко със Селиг. Беше го подкрепяла, доколкото бе възможно, и нямаше да се съгласи да върнат пленницата, освен ако това не се окажеше неизбежно.
Тя огледа предните редици, за да открие кой сред тези огромни викинги е братът на Ерика. Но погледът й попадна на Тургайз, който стърчеше с една глава над останалите.
— Виждам нейната сянка — отбеляза тя, без да се изненада особено.
— Нейната… какво?
— Така тя нарича онзи гигант, Тургайз Триметровия, който никога не се отделял от нея. — Тя показа мъжа в средата на редицата. — Ето го там.
— Наистина е внушителен — призна Ройс.
Кристен се засмя, като си припомни колко невзрачни изглеждаха до него всички останали.
— Едва ли ще му се възхищаваш, ако се наложи да се биеш с него.
— А кой от тях е брат й?
— Може би онзи, който спори с Тургайз. Едва ли друг би се осмелил да го направи.
Ройс се засмя, Кристен въздъхна с облекчение, макар да не виждаше нищо забавно в цялата ситуация.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Трима рицари насочиха конете си към здраво залостената крепостната врата. Единият от тях беше Тургайз Триметровия. Тръпки побиха Кристен при вида на огромната бойна секира, стърчаща зад гърба му. „Няма да им потрябва стенобойно оръдие“ — помисли си тя и пред очите й изплува зловеща сцена — как с ужасната си секира гигантът разбива на трески дървената крепостна врата.
Тя реши, че Рагнар трябва да е рицарят, застанал в средата, въпреки че шлемът скриваше лицето му. „Доста е висок — каза си тя, — но брат ми е по-висок от него. Ако се възстанови напълно, Селиг ще успее да го победи в двубой. За съжаление все още не е готов за схватка на живот и смърт, макар че вече е на крака.“
Конниците спряха пред крепостния ров. Двама от рицарите свалиха шлемовете и откриха лицата си. От тримата само Тургайз не носеше шлем и ризница.
— Аз съм Рагнар Харалдсон.
Кристен го изгледа с преценяващ поглед. Красив мъж със златисто-червеникава коса и небесносини очи, също като сестра си.
— Знаем кой си — провикна се тя, надвесена сред зъберите на крепостните стени. — Аз съм Кристен от Уиндхърст.
— Да, и ние сме чували за теб, лейди.
Сега гласът му прозвуча по-особено. Долавяше се гневна нотка, без съмнение заради самата нея, Кристен. Тя се запита дали трябва да благодари за това на Тургайз и си отговори утвърдително. По всяка вероятност гигантът е разказал дума по дума на господаря си за всичко, което се бе случило пред крепостните стени на Гронууд преди завръщането на Рагнар.
— Сестра ми жива ли е?
Преди час този въпрос би прозвучал неочаквано за Кристен, но сега не я изненада. Присъствието на Тургайз обясняваше всичко. Може би гигантът е съобщил на Рагнар най-подробно, без да е пропуснал да спомене, че тя, Кристен, не отстъпва по жестокост на мъжете. Но това можеше да се окаже и полезно — ако Рагнар я смяташе за опасна, това можеше да им послужи при преговорите, ако се стигнеше до надлъгване.
— Откакто е при нас, сестра ти се радва на добро здраве.
Трябваше да благодари на бога, че Ройс не разбираше датски, иначе би я смъкнал от стената и би й дръпнал един хубав пердах заради прикритата заплаха в думите й. А Рагнар, изглежда, не бе очаквал нещо по-добро.
— Бих искал да я видя с очите си — сухо започна той.
— Ще те пуснем да влезеш през крепостната врата, но само теб, без никаква охрана. Иначе ще трябва да се задоволиш с думата ми, че е напълно здрава и невредима.
Той не се задоволи от този отговор.
— Къде е твоят мъж? Може ли да преговарям с него?
— Моят съпруг, лорд Ройс, е тук до мен. Може да говориш с него, но трябва да владееш езика на саксите. В противен случай ще се наложи аз да превеждам думите ти.