Гарик повдига вежди въпросително.
— Да не би да криеш нещо от мен?
— Е, нищо не крия — погледна го тя и се усмихна добродушно. — Той твърди, че я мрази, но всъщност тя го привлича. Същата история беше навремето и между дъщеря ни и зет ни.
— Но сега обстоятелствата са по-други, скъпа моя. Ройс не търсеше отмъщение.
— А и Селиг се държи доста странно — допълни Брена.
Гарик поклати глава.
— Прекалено си сантиментална и затова си въобразяваш, че зад необичайното поведение на нашия син се крие нещо повече, отколкото изглежда.
— Аз да съм сантиментална? Дори и да се опитам да намекна нещо такова с една единствена дума, Селиг ще побеснее, сигурна съм в това. Но нека да изчакаме и да видим докога ще упорства преди да отстъпи.
— Нима очакваш, че можем да го убедим да се откаже от датчанката?
— Честно казано, не вярвам, че ще се примири.
Гарик не беше толкова уверен, но все пак предложи да повикат Селиг и да му съобщят решението си, като всички заедно се опитат да преодолеят упорството му. Пък и Селиг все още имаше две възможности. Именно това бе разсмяло Ройс — шурея му отказваше да върне датчанката на брат й, но това означаваше, че ще бъде принуден да я понася заедно с всички неудобства от съжителството с нея.
Намериха го в ковачницата, погълнат от обясненията, които даваше на ковача относно изработването на новия меч — старият бе изчезнал при нападението на крадците. Още щом видя, че цялото семейство идва да разговаря с него, Селиг се досети, че разговорът няма да е от най-приятните.
— Да се оженя за нея! Вие всички сте полудели!
От всички най-убедително говореше Ройс:
— Крал Алфред желае да използва женитбата ти, за да заздрави връзките си с датчаните. Ти знаеш това много добре, нали беше заминал като преводач на преговорите с тях. Такива брачни съюзи между бивши врагове не са чак толкова необичайно явление.
— И няма да бъде необичайно, ако откажа — отсече Селиг.
— Но поне не можеш да отречеш, че датчанката те привлича — внезапно се намеси Брена.
Сега Селиг се убеди, че майка му е видяла Ерика легнала под него в коридора до стълбите, но не е споделила това с никого.
— Това няма нищо общо с отказа ми — хладно отвърна той. — Да се оженя за жена, която ме ненавижда? Това ли искате всички вие от мен?
— Не, разбира се, че не желаем това — възмутено извика Кристен. — Но очакваме най-после да се вразумиш и да я върнеш на брат й, защото или трябва да я освободиш, или трябва да се ожениш за нея.
Сега заговори Гарик, най-спокойният от всички:
— Ние не можем да си позволим да задържаме в замъка крал Алфред. Той трябваше да отпътува на сутринта. И ако допуснем обсадата да се проточи, братът на девойката ще се умори да чака и ще ни атакува, без да знае, че с нас е кралят на Уесекс, Нима, синко, искаш върху нас да падне вината за още една война между саксите и датчаните?
Откъде усвояваха бащите умението тъй да сгъстяват чувството за вина, че да пропадне всяка надежда за измъкване? Как е могъл да си въобразява, че те са били на негова страна? Може ли да забрави, че Рагнар Харалдсон му бе спасил живота и да го победи на двубой? Не, не можеше да направи това. Ще трябва да освободи пленницата си. Нямаше намерение да се жени за жена, която презира.
В този миг на вратата се появи крал Алфред — висок, красив… величествен.
— Виждам, че сте го намерили — спокойно започна той и внезапно прониза Селиг със сините си очи. — Какъв е твоят отговор?
Селиг можеше да спори до безкрайност с всеки от своето семейство, но много трудно бе да си позволи да се противопостави на един крал, макар и да не бе полагал клетва за вярност пред него.
— Ще се оженя за нея.
Алфред не бе очаквал друг отговор.
— Отлично. Тогава ни остава само да решим дали да поканим брат й на церемонията, или да му съобщим, след като извършиш този подвиг.
— По-добре е след церемонията, за да не ни нападнат — предложи Ройс.
Кристен вече се бе съвзела от изненадата и побърза да се намеси:
— Брат й може да атакува замъка. Мислиш ли, че няма да се досети, че сестра му е била принудена да се омъжи за брат ми?
Думите на Кристен жегнаха Селиг. Всяка друга жена, която познаваше, би се разтреперила от щастие, ако й предложи женитба. Всяка друга, освен тази проклета датчанка…
— Няма да бъде принудена — процеди Селиг през зъби. — Ще се омъжи за мен с желание и дори ще успее да убеди брат си в това.
Майка му сви вежди.
— Как мислиш да се справиш с такава вироглавка, щом сам признаваш, че те мрази?
Младият викинг я изгледа разгневено. Наистина Брена не изглеждаше разстроена, дори напротив, бе развеселена. Ако някой беше принуден насила да извърши нещо, това беше именно той, Селиг, и поне собствената му майка би могла да прояви поне малко съчувствие.