— Научният напредък изисква определени жертви — каза Виктория с достойнство и седна. — Аз се гордея, че съм дала малък принос за благото на човечеството.
— Принос за благото на човечеството? — устата на Лукас се сви в спазъм. — Така ли наричаш това? Прибираш се вкъщи мъртво пияна посред бял ден и ми казваш, че всичко това е в името на решаването на интелектуални проблеми?
— Вършила съм много по-рисковани неща в името на търсене отговори на въпроси от интелектуално естество — отвърна Виктория многозначително. — Само като имаш предвид факта, че съм омъжена за човек, който дори не ми позволява да използвам собствените си пари така, както аз намеря за добре. И всичко това, защото се оказах жертва на опасностите от друг вид експеримент.
Устата му замръзна в мрачна усмивка.
— Не се опитвай да ме отклоняваш, като ми хвърляш стари обвинения. В момента обсъждаме поведението ти вчера следобед. Какво точно прави в дома на викария?
— Изпробвахме медицински смеси, за да изучим различните им ефекти — го информира Виктория, като надменно си беше повдигнала брадичката. „Нека само да опита да се заяде за нещо от това толкова безкористно научно проучване“ — помисли си тя.
— И всички тези смеси са били направени на база бренди, така ли?
— Не, разбира се, че не. Някои от билките бяха разтворени в светла бира, а други бяха смесени с шери и бордо. Ние не бяхме много сигурни кой вид алкохол се смесва най-добре с билките, разбираш ли?
— Мили Боже! Колко чаши от този експеримент изпи?
Виктория масажира слепоочията си. Главоболието й се увеличаваше.
— Не си спомням точно, но съм сигурна, че всичко внимателно е описано в тетрадката за експерименти на д-р Торнбай.
— И викарият и жена му бяха въвлечени в това?
— Е, всъщност опасявам се, че мисис Уърт задряма твърде бързо — каза Виктория добродушно. — А викарият изпи прекалено голяма доза от една от смесите, отиде в ъгъла и остана с лице към стената през цялото време на експеримента.
— Боя се да попитам, ти какви смеси погълна?
Лицето на Виктория светна:
— О, аз през цялото време бях на чист алкохол, Лукас. Моята течност беше стандартът, по който другите резултати от смесите се оценяваха. Това беше една много важна част от експеримента.
Лукас тихо изруга и замълча. Тиктакането на големия часовник в стаята се чуваше много отчетливо. Виктория започна да се чувства неспокойна.
— Страхувам се, че ще трябва да наложа още едно правило за вас, мадам — каза най-накрая Лукас.
— Аз също се страхувах от това — Виктория искаше отново да поднови схватката, но главата я болеше толкова много. Струваше й се, че няма да може да се въодушеви от конфликтите. Тя само искаше да се върне в леглото и да си легне.
Лукас не обърна внимание на мрачното изражение на лицето й, но гласът му звучеше учудващо нежно, когато той й обясни новото правило:
— Отсега нататък няма да се ангажираш с никакво друго научно изследване без моето разрешение. Съвсем ясен съм, нали?
— Както винаги. Вие се изразихте до болка ясно, милорд. — Виктория се надигна с високо изправена глава. — Бракът е една твърде досадна работа за жената, нали? Никакви приключения, никакви търсения на отговори на въпроси от интелектуално естество, никаква свобода да използвам парите си така, както аз намеря за добре. Чудя се колко жени издържат през целия си живот, без да издъхнат от тази абсолютна скука?
Тя стана и излезе от стаята.
Лукас лежеше в леглото си тази нощ и наблюдаваше луната през прозореца си. Не се чуваше никакъв звук от стаята на Виктория, освен шума преди половин час. Тогава до съединителната врата между двете спални бе довлечено нещо голямо и тежко.
С леко раздразнение той слушаше как тя се барикадира в спалнята си. Не му харесваше това, че тя бута сама тежки предмети. Би трябвало да извика някой лакей или камериерката си. Но, без съмнение, й беше прекалено неловко да ги вика да свършат тази работа, иначе щяха да участват в този малък акт на открито неподчинение.
От друга страна, проявата на чувства беше добър знак, помисли си той. Очевидно тя се чувстваше много по-добре, отколкото бе сутринта. Нещата се връщаха обратно на местата си. Но би ли могъл животът с Вики да се нарече нормален?
Лукас бутна настрана завивките си и се изправи на крака. Стратегът в него знаеше, че не е имало никакъв начин да се избегнат сблъсъците и противопоставянията, които ставаха напоследък. Няколко битки бяха неизбежни и когато те назряваха, на него не му оставаше нищо друго, освен да се бие. Виктория все още не бе приела напълно брака. Тя беше едно независимо, вироглаво създание, на което твърде дълго са му били отпуснати юздите. Нейната собствена интелигентност, нежните й пориви и желанието й да не излага на опасност положението на леля си в обществото бяха диктували държанието й, докато той се появи.