— Лукас, ти си непоправим. Знаеш много добре, че нещата между нас ще изглеждат по друг начин сутринта. Как бих могла да се държа студено с теб утре, след като ще сме се любили тази нощ.
— Не знам как би могла — каза той, като я повдигна и я сложи на леглото си.
Тя повдигна очи и го изгледа през миглите си, докато той се навеждаше към нея.
— Може би аз би трябвало да бъда тази, която да моли за работа в твоите конюшни, вместо Били Симс? По този начин ще мога да допълвам издръжката си, която се каниш да ми дадеш.
Той я целуна по врата.
— Да не би случайно да си рискува живота, като се катери по този проклет перваз само за да продължим спора си, или дойде тук, за да се любим?
Виктория се отпусна и обви с ръце врата му.
— Дойдох тук, за да изпълниш съпружеските си задължения и да се любим.
— И аз така си помислих. — Той притисна гърдите й, а устните му срещнаха нейните.
След известно време Виктория се размърда сънливо в огромното легло. Отвори очите си и видя Лукас на прозореца — беше поставил единия си крак на перваза.
— О, Боже Господи, къде си тръгнал?
— Да избутам тоалетната ти масичка настрана от вратата. Да не мислиш, че камериерката ти няма да се зачуди защо си се чувствала задължена да се барикадираш в собствената си стая тази нощ?
— О, прав си. Бъди внимателен, Лукас!
— Веднага се връщам.
Той изчезна в нощта и няколко минути по-късно Виктория чу как тежката тоалетна масичка се отмества и се връща обратно на старото си място. Вратата между двете стаи се отвори и Лукас си влезе обратно в стаята, като изтърси ръцете си от праха. Виктория го погледна сърдито.
— Добре де, а сега какво съм направил? — запита той, докато се шмугваше в леглото.
— Не мога да разбера как можеш да се разхождаш нагоре-надолу гол.
— Кой може да ме види освен теб, разбира се — той се усмихна и преметна крака си върху нейните. — А и ти си точно толкова гола, колкото и аз.
— Няма значение — тя направи пауза. — Лукас, имам нещо да ти казвам.
— И какво ще бъде то, сладка моя?
Виктория го наблюдава известно време и като подбираше думите си, каза:
— Относно нашия спор.
— Кой по-точно?
— Този, относно парите.
— Не може ли този разговор да почака до закуската? Чувствам се уморен. Да яздиш кон посред нощ, да спасяваш дама от перваза на прозореца и да местиш тежки мебели — всичко това изисква много усилия, особено на моите години.
— Това е важно, Лукас!
— Много добре, тогава. Кажи какво има, за да можем и двамата да поспим.
— Само искам да ти кажа, че съжалявам за повечето от отвратителните неща, които ти наговорих по време на разговора ни относно парите — каза Виктория много сериозно.
— За повечето от отвратителните неща? Не за всички?
— Не, не за всички, разбира се, защото не чувствам, че не съм съвсем права. Въпреки това аз не би трябвало да намеквам, че ти си като всеки друг съпруг, който поема пълния контрол върху парите на жена си. Истината е, че ти си твърде различен от всички други мъже, които някога съм срещала.
Той докосна кехлибарената висулка, която се беше сгушила между гърдите й.
— И вие, мадам, сте съвсем различна от всички други жени, които някога съм срещал. И след като се извинявате за повечето от отвратителните неща, които казахте, предполагам, че най-малкото нещо, което мога да направя е, да оттегля заплахата си да ви огранича с тримесечна издръжка.
— Е, и аз така мисля. Наистина, Лукас, ти и представа си нямаш колко арогантно прозвуча, когато ми отправи тази ужасна заплаха.
Той се засмя и я придърпа върху гърдите си.
— Не мисля, че и ти имаш някаква представа колко арогантна изглеждаше, когато ме накара да си направя оглушки и да ти задоволя прищевките.
— Не съм правила подобно нещо.
— Нима не си? — Той прекара палците си по извивките на скулите на лицето й. — Ти непрекъснато ме проверяваш, Вики. Постоянно ме подбутваш и проучваш до каква степен ще те оставя да правиш каквото си искаш, преди да ти стегна юздите. И когато достигнеш границата и откажа да те глезя по подобен начин, ти ми отмъщаваш, като ме обвиняваш, че съм един типичен деспотичен мъж, който не заслужава доверие и който само преследва парите на жена си.
Тя осъзна, че той говори напълно сериозно.
— Лукас, това не е вярно.
— Мисля, че е вярно, сладка моя. И за да бъда съвсем честен, не те виня напълно. Ти имаш добър повод, за да бъдеш внимателна и да поставяш под съмнение доверието си в мен. Но не одобрявам, когато се опитваш да ме използваш нечестно.
— Така ли гледаш на моето поведение? Като опит да те управлявам?
— Аз мисля, че това си е твой начин да доказваш на себе си, че не зависиш от моята милост, че можеш да имаш власт над мен и следователно над положението, в което си се оказала. Това е един напълно естествен отговор, но причинява някои неприятни моменти между нас двамата.