— На мен ми се струва, че ти се опитваш нечестно да ме използваш и да ме контролираш още от самото начало — каза Виктория тихо. — Ти дори ми го каза още в онази първа нощ в градината на леля ми, когато ми обясни, че аз няма да мога да ти се противопоставям, защото ще ми дадеш това, което никой мъж никога не би могъл.
— Това и направих.
— Е, не смяташ ли да ми се извиниш за това?
— Няма много смисъл в това, не мислиш ли? Но аз не го отричам. — Той я придърпа и наведе устните си върху нейните. — Аз направих всичко, което се налагаше само и само да те получа.
Лека тръпка от хладина премина през Виктория. Лукас си призна, че е получил наследница независимо от цената. В тази сделка изобщо не беше включена любовта, или поне не от негова страна. Той се бе оказал прекалено коравосърдечен още от самото начало. Тя не трябваше да забравя този факт, особено когато лежеше в прегръдките му. Беше толкова лесно да се преструва, че всичко между тях двамата е наред; като например да се преструва, че той не е измислил идеята за нейното отдаване.
— Изабел Рикот веднъж ми каза, че слабите мъже са много по-полезни за една жена, отколкото силните, защото по-лесно се контролират — тихо си промърмори Виктория.
— Погледни ме, сладка моя. Аз съм изцяло зависим от твоята милост. Безпомощен роб на твоите порочни, плътски желания. Колко по-полезен би могъл да бъде един мъж?
— Точно там е работата. Трябва да си призная, че ти изобщо не си стиснат, не си скъперник, що се отнася до тази част от брака ни — Виктория разтвори устните си и прокара езика си по извивката на силната му и твърда уста.
Лукас изстена и се обърна така, че да може по-добре да докаже с какво желание служи на дамата си в тази част от техния брак.
Виктория се събуди малко преди изгрев слънце, тъй като усети, че Лукас се върти неспокойно в съня си. Тогава постави ръката си върху грубия белег на бедрото му и започна да масажира стегнатите му мускули. Постепенно той се отпусна и потъна отново в спокойна дрямка.
Тя лежа будна до него няколко минути, като си мислеше, че с изключение на първата й нощ тук, в Стоунвейл, не е тревожена от нощни кошмари. Но лекото, едва доловимо, тревожещо я чувство, все още не беше изчезнало. Виктория не можеше да се освободи от усещането, че нещо тъмно и заплашително бавно се надвесва над нея.
Сгуши се още по-близо до силното и топло тяло на Лукас и той я прегърна с едната си ръка. Тя се протегна и разсеяно докосна кехлибарената висулка на врата си, както напоследък често правеше. Не след дълго се отпусна и отново заспа.
ГЛАВА 16
Нан привърши със завързването на корсажа на избродираната с жълто муселинена рокля на Виктория и хвана сребърната четка за коса.
— Няма да повярвате на това, мадам, но те казват, че призраците са били видени пак миналата нощ. Направо тръпки да те побият, нали? Освен туй, никой наоколо не се пази специално от тези два призрака, които се разхождат тъдява. Предполагам, че така правят хората в провинцията. Да не повярваш!
Виктория наблюдаваше камериерката си в огледалото.
— Да не би да говориш за Кехлибарения рицар и неговата дама, Нан?
— Да, мадам. Във всеки случай, така говорят в кухнята.
— Казаха ли къде точно са били видени призраците? — попита предпазливо Виктория точно когато вратата между двете стаи се отвори и Лукас влезе в нейната спалня. Тя с облекчение забеляза, че той беше напълно облечен и при това не си помагаше прекалено много на болния крак.
— Добро утро, ваше благородие! — Нан се поклони и продължи да разресва късите къдрици на Виктория така, че да се получи една модерна прическа — всяка къдрица в различна посока, образуващи като цяло едно пълно безредие.
— Добро утро! — охотно отвърна Лукас. Той срещна погледа на Виктория в огледалото и се усмихна лукаво и със задоволство. — Довърши разказа си, Нан. Къде са били видени призраците?
Очите на Нан заблестяха.
— Яздели надолу по една от алеите. Толкова дръзко, моля ви се, можете ли да си представите? Какво ще прави една самоуважаваща се двойка призраци върху гърбовете на коне по това време на нощта, ви питам аз? Някои хора май преувеличават разказите.
— Съгласен съм с теб — отбеляза Лукас. Очите му блестяха и той продължи да задържа погледа на Виктория в огледалото. — Просто не мога да си обясня защо една двойка интелигентни призраци ще язди навън по това време. Кой ги е видял?