— Как да ви кажа, що се отнася до това, аз не съм съвсем сигурна, сър. Дочух тази история от едно от момичетата от кухнята, което пък я чуло от новото момче в конюшнята. Той току-що е започнал работа тази сутрин, не знам откъде я е научил.
— Възможно е да си е съчинил всичко това — каза Виктория. — Това е засега, Нан. Благодаря ти.
— Да, милейди — Нан се наведе за още един поклон и напусна стаята.
Когато вратата се затвори зад гърба на камериерката, Лукас се усмихна.
— Залагам 10 към 1, че Били Симс добре е преиначил събитията от миналата нощ.
— Без съмнение — Виктория се засмя. — Това скоро ще се превърне в голямо забавление, нали, Лукас?
— Страхувам се, че няма да бъде толкова забавно, когато най-накрая някой разбере, че призраците са просто настоящият граф на Стоунвейл и неговото мъжко момиче, което всъщност е една графиня. Но ще се изправим лице в лице с проблема, когато му дойде времето. Готова ли си да слезем долу за закуска?
— Да, естествено. Всъщност, намирам, че тази сутрин ми се е отворил огромен апетит.
— Просто не мога да си представя защо ли? — промърмори Лукас, докато отваряше вратата.
Виктория пристъпи напред и мушна ръката си в неговата.
— Нищо друго не отваря така апетита, както малко упражнения, нали? Какви са вашите планове за деня, милорд?
— Смятам да се срещна с викария, за да обменим някои идеи относно това, което проучвах за новата напоителна система. А твоите планове, скъпа моя?
Тя ведро се усмихна, докато слизаха по стълбите надолу.
— О, струва ми се, че ще прекарам сутринта си, като преглеждам размера на лихвите, които предлагат някои лихвари, с които бих могла да се посъветвам, ако се окаже, че ще получавам строга издръжка.
— Пестете си енергията, мадам. Денят, когато ви позволя да идете при лихвар, ще бъде денят, в който аз наистина ще изоставя битката и ще развея бялото знаме на поражението.
— Интересна забележка. Никак не мога да си представя да се признаете за победен в каквото и да е, Стоунвейл.
— Започваш много добре да ме опознаваш, Вики.
Трите писма пристигнаха точно, когато те привършваха закуската си. Виктория разпозна печата на леля си на едно от тях и този на Анабела Линдууд на другото. Тя отвори първо посланието на Анабела.
Моя скъпа Вики,
Какво прекрасно объркване само причини. Всеки прекарва чудесно времето си, като обсъжда това, което всички нарекоха „големия романтичен роман на годината“. Дъщерята на лейди Хестърли дори стигна толкова далеч, че допусна, че Байрон е надраскал един-два стиха, за да отбележи събитието. Това изказване, разбира се, е направено, за да накара Кара Лемб да подскочи до небесата. Публична тайна е, че тя не обича да остава в сянка от някой оскърбително по-романтичен от нея.
Но, както и да е, останалото от мълвата избледнява в сравнение със слуховете около твоята женитба. По-бързо се връщай, Вики! Уверявам те, че ще бъдеш провъзгласена за митологична богиня на любовта, извадена като че ли направо от някой класически любовен роман. Трябва да ти кажа, че животът стана твърде скучен без теб. Единственото вълнение напоследък е, че аз успях да убедя Берти да отхвърли предложението на виконт Бартън. Сега той е много меланхолично настроен, но се прави на наперен и обръща вниманието си другаде.
Твоя искрено любяща те
— Толкова много за бедния Бартън — промърмори Лукас. — Изцяло объркан от жените.
— Толкова много, наистина — съгласи се охотно тя.
След това Виктория отвори писмото от леля си и се запозна със съдържанието му бързо, като накрая изписка от смайване:
— Боже Господи, мътните го взели жалкия ми късмет.
Лукас вдигна поглед от вестника, който беше пристигнал заедно с писмата.
— Какво се е случило?
— Какво ли не! Това е ужасно! Какво нещастие!
Лукас прегъна вестника и го сложи на масата до чинията.
— Да не се е случило нещо на леля ти? Болна ли е?
— Не, не. Нищо такова няма. Нещастието е сполетяло нас. О, Лукас, какво, по дяволите, ще правим сега? Как ще се измъкнем от това ужасно положение? Това не е почтено!
— Може би ще ти бъде от по-голяма полза, ако ми обясниш малко по-подробно всичко, което касае това ужасно нещастие.
Виктория го погледна намръщена. Веждите й бяха сбърчени в ужасна гримаса.
— Не е смешно, Лукас. Леля Клео пише, че Джесика Атертън я посетила и й казала, че за нас би било по-добре да се появим в Лондон преди края на сезона. Лейди Атертън много любезно я уведомила, че в наша чест ще даде прием.
Лукас изглеждаше замислен. После сви рамене.
— Може би тя е права. Това може и да не се окаже толкова лоша идея. Ще ни помогне да отстояваме изявлението, че нашият брак е брак по любов.