Очите на Виктория се помрачиха от безгранична мъка.
— Лукас, не мога да ти кажа. Ако ти кажа, ти ще се изпълниш с такова отвращение към мен, че няма да можеш да си в състояние дори да ме погледнеш.
Въпреки всичко той почувства как устата му се изкриви в лека усмивка:
— Тъй като започна това огромно откровение с подобна забележка, съвсем сигурно е, че ще трябва да ми кажеш сега цялата истина. Ако не го сториш, аз ще умра от любопитство.
— Това не е шега, Лукас. Ти и представа си нямаш какво съм извършила.
Той се приближи към нея и отново притегли напрегнатото й тяло към гърдите си.
— Уверявам те, че това изобщо не е така и че ако ти ми разкажеш нещото за себе си, то няма да ме докара до състояние да не мога дори да те погледна. Съмнявам се, че има нещо, което ти би могла да ми разкажеш и което би могло да се сравни дори и малко с онзи ад, който съм виждал на бойното поле. Разкажи ми всичко, скъпа моя!
— Много добре, Лукас. — В гласа й се чувстваше нотка на трагизъм. — Но да не кажеш, че не съм те предупредила.
— Никога няма да кажа подобно нещо.
— Аз го убих. — Тя застана абсолютно неподвижна в ръцете му, очевидно подготвяща се за неговия шок и отвращение. — Аз убих Самюъл Уитлок.
— Хъм! — промърмори Лукас. — Аз доста съм мислил за това.
Тя отдръпна главата си назад, за да го погледне.
— Ти си мислил? Но какво те е накарало да си помислиш нещо подобно? Аз пазех тайната в себе си през всичките тези месеци. Дори леля ми няма никаква представа за това, което съм извършила.
— Не е имало нещо определено в това, което си казала или направила. Просто някои съвсем простички неща разбудиха леко любопитството ми.
— Мили Боже, какви простички неща?
— Е, добре, например това, че смъртта на Уитлок е настъпила съвсем наскоро след смъртта на майка ти и фактът, че беше толкова убедена, че той я е убил и никога няма да бъде обесен за постъпката си. И към тези две неща прибави и това, че съм имал случаи да те опозная твърде добре. Трябва да призная, че не те познавам толкова добре, колкото бих искал, но съвсем достатъчно, за да предрека с определена сигурност, че ти няма да оставиш убийството на майка си ненаказано.
Настъпи кратка пауза, след което Виктория проговори много тихо:
— Не изглеждате много разтревожен от това, милорд.
Лукас се замисли над думите й.
— Единственото нещо, което ме тревожи, е мисълта за опасностите, с които си се нагърбила, за да извършиш това.
Тя въздъхна:
— Знаеш ли, всъщност аз не бях се канила да го убивам. Единственото, което исках от него, беше признанието. Но истината е, че не изпитах съжаление, когато разбрах, че е мъртъв. В действителност почувствах невероятно успокоение.
— Не искам да бъда неделикатен, но ти всъщност беше ли свидетелка на смъртта му?
Виктория зарови лицето си в гърдите на Лукас.
— О, да! Бях свидетелка на смъртта му. А също така свидетелка на моята бъдеща смърт.
— Мили Боже! Какво се е случило?
— Това е дълга история. Съвсем сигурен ли си, че искаш да я чуеш?
— Уверявам те, че съм готов да слушам цял ден и цяла нощ, ако е необходимо! — той я сложи върху креслото й и се настани на мястото срещу нея. — Говори, Вики! Разкажи ми всичко.
Тя въртеше носната си кърпичка в ръцете си, но погледът й беше непоколебим, когато срещна очите му.
— Ти трябва да знаеш, че вторият ми баща много се напиваше. Понякога ставаше свиреп. Навиците му не бяха никаква тайна и аз реших да се възползвам от неговата слабост.
— Стратегия — каза Лукас одобрително.
Тя се намръщи:
— Да, е добре, аз не можах да измисля нищо по-добро, нали разбираш. Познавах къщата много добре, защото бях живяла там няколко години, преди майка ми да ме изпрати при леля. Това беше едно огромно, старо място, пълно със скрити проходи и дълги зали с най-невероятни входове към определени стаи. Аз използвах тези неща, за да го преследвам.
— Ти си го преследвала?
— Да — тя изсекна носа си.
— Изумително!
— Наистина, Лукас, аз съм сигурна, че ти не трябва да бъдеш толкова впечатлен от всичко това. Много е осъдително, когато мислиш така.
— Нека просто да кажем, че го намирам за интелигентно и интересно. Какво лошо има в това? Определено не е по-лошо, отколкото да се опитваш да съживяваш мъртви тела. Моля те, продължавай, скъпа!
— Уредих си да прекарам известно време с приятелки, които се случиха да живеят в една съседна къща. Всеки знаеше, че не се чувствам удобно в присъствието на втория си баща, а тези хора бяха приятели на майка ми, така че те ми съчувстваха. Няколко пъти, в течение на една седмица, аз се измъквах от къщата посред нощ и се разхождах между дърветата на неговата къща. Носех роклята, с която майка ми се бе омъжила, и започнах да преследвам Самюъл Уитлок.