— Мисля, че има още нещо в цялата тази история.
— Защото аз бях на прицел при някои от инцидентите.
— Съвсем възможно е Еджуърдс да те е избрал на прицел, защото е знаел, че това ще ме раздразни — каза Лукас.
Виктория седна на ръба на леглото.
— Това е много потискащо. Не сме в по-добро положение сега, отколкото бяхме, преди да го потърсим.
— Това тепърва ще видим. Ако се случат още някои инциденти, аз ще трябва да приема, че не съм предупредил този, когото е трябвало.
— Прав си. — Тя се намръщи, размишлявайки върху последните му думи. — Но ако инцидентите продължат, ние трябва също да приемем и факта, че вторият ми баща е жив.
— Допускам и тази възможност, но чувствам, че съм направил страхотен напредък в една друга област тази вечер — продължи той бавно.
Тя го загледа заинтригувана:
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид твоето признание, че притежавам способността да те прелъстя винаги, когато пожелая.
— О, това ли! — Тя почувства как топлина заля бузите й.
Лукас се изправи и тръгна към нея.
— Да, това. За теб може би е нещо незначително, скъпа моя, но това е въпрос от невероятна важност за мен. Това ми дава огромна надежда, сигурно разбираш. През един от следващите дни ти ще предприемеш последната стъпка и ще ми признаеш, че ме обичаш.
Тя порозовя и отстъпи назад, като се отдалечи от него.
— Ти вероятно не би трябвало да приемаш така буквално това, което ти казах, докато слизахме от каретата, Лукас. Аз ти бях много ядосана и говорех, без да се замисля.
Той се усмихна:
— Да не би да искаш да си върнеш думите назад? Ти не можеш просто така да се отречеш от тях. Аз няма да го позволя!
Тя изстена и направи още една крачка назад.
— Ти се каниш да приемеш за сериозно прекалено много от това, което съм казала. Гледаш на признанията ми като на един вид пълна капитулация, пълно отдаване. Аз просто знам, че така ще погледнеш в случая.
— Толкова лошо нещо ли е отдаването, Вики?
— Непоносимо. — Тя се отдръпна още назад и се оказа опряна на стената. Очите й се разшириха, когато той закрачи към нея, а неговите блестяха, докато се приближаваше. Много бавно той я обгради като в клетка, като притисна дланите си на стената от двете й страни на главата. Устата му се надвеси над нейната едва-едва.
— Непоносимо, хъм… Много добре, мадам, защо не го наречем една стъпка към уговорено примирие, вместо една стъпка към отдаването?
Дъхът й секна.
— За да го направим да бъде една стъпка към уговорено примирие, ние двамата би трябвало да дадем еднакви основания за това, милорд. Ще ви се наложи да признаете, че аз също имам въздействие върху вас.
— Да, аз го признавам.
Тя облиза устните си с върха на езика.
— Признавате ли, че аз мога да ви прелъстя, когато пожелая?
— Мадам, вие можете да ме прелъстите, дори просто като се разхождате из гостната стая или ми поднасяте чаша чай. Всеки път, когато погледна картината „Кралица Стрелица“, аз съм прелъстен.
— О! — усмихна се тя бавно. — Това друг пример за твоите умения на стратег ли е, Лукас?
Той не отвърна с думи. Устните му се приближиха към нейните — горещи, вълнуващи и опияняващи. Виктория обгърна с ръцете си врата му, тържествуваща от неговата топлина и сила.
Той прокара ръката си надолу по нейното бедро и повдигна фината материя на нощницата й до кръста.
— Лукас?
— Разтвори си краката, сладка моя.
Тя изстена тихо, потрепервайки възхитително, и направи това, което той й каза. Ръката му се промъкна между бедрата й.
— Лукас!
— Да, сладка моя. Точно така. Точно това исках от теб. Наречи го примирие или отдаване, ако искаш, това няма никакво значение.
Тя се прилепи плътно до него, докато той промъкна леко езика си в устата й точно когато промъкна пръста си в нейната топла влага. Той започна да движи и пръста и езика си едновременно напред и назад. Виктория си помисли, че ще се подкосят краката й.
Тя запази самообладанието си едва дотолкова, колкото да опипа отвора на неговия халат. Почувства възбудата, твърдостта и тежестта му и прокара нежно пръстите си.
— О, Боже, Вики!
Той я премести нежно назад, към леглото, като я събори върху него и започна да целува гърдите й, корема й, който беше мек като коприна, нежната кожа на бедрата й. Без предупреждение целувките му станаха много по-интимни. Виктория започна да диша тежко първо от изумление, а после от почуда, когато почувства устните му върху най-тайната й част.
— Лукас, това е възмутително! Ти не можеш така да… — пръстите й се притиснаха към тъмната му коса и цялото й тяло непоносимо се стегна. — Лукас!