Тя все още беше по средата на изгарящия я оргазъм, когато почувства как той се плъзна по цялата й дължина и навлезе дълбоко и тежко в тялото й. Зъбите на Виктория се впиха в кожата на голото му рамо. Тя го прегърна здраво, като че ли никога не смяташе да го пусне да си тръгне, когато неговият дрезгав вик отекна в ушите й.
ГЛАВА 18
— Трябва да призная, че ти и Лукас твърде бързо и добре съумяхте да преминете през цялата тази шумотевица. — Клео повдигна лейката си и се протегна, за да достигне цветето, което висеше на една греда. — Вие имахте голям успех миналата вечер у Фокстънови. Очевидно е, че дори не се нуждаете от публичното одобрение на Джесика Атертън. Обществото реши, че вие сте неговата любима двойка и сезонът ще свърши, надявам се, преди да сте решили да направите нещо, с което да компрометирате общественото си положение.
— Надявам се. — Виктория се усмихна. — Струва ми се, че Лукас храни същите чувства и надежди. Ти и той трябва да се съберете и да споделите загрижеността си относно моето поведение.
— Ние без съмнение имаме много неща, за които да си поговорим, нали? — Клео се усмихна. — Аз му казах веднъж, че човек едва ли може да скучае, когато е около теб.
— Е, добре, доколкото това засяга мен, не аз и Лукас имаме заслугата, че съумяхме да избегнем потенциалния скандал, лельо Клео. Ти си тази, която доведе всичко до благоприятен край. С малка помощ и от Джесика Атертън, разбира се — добави тя честно със съжаление, докато изучаваше наполовина нарисуваната картина на статива пред себе си, изобразяваща един кактус. Всичките тези малки бодилчета причиняваха големи главоболия.
Клео пристъпи към следващата саксия, като много загрижено търсеше да зърне лицето на Виктория.
— Аз много се притеснявах, когато Лукас те отведе в Йоркшир. Щях да удуша Джесика Атертън за оповестяването сутринта на вашата сватба и за причиняването на такива вълнения.
— И аз самата съм си мислила за това. Лукас също.
— Не е чудно. Сигурна съм, че той щеше да го направи без нейната намеса. Цялата ситуация доведе само до неприятности, но аз си казах, че има само един човек от твоите познати, който може да се справи с подобна намеса, и ти беше с него. Когато получих първото ти писмо, в което искаше цветя за градините му, разбрах, че най-лошото е минало — обясни Клео.
— Истината е, че ние с Лукас постигнахме разбирателство по въпроса.
Клео рязко повдигна главата си.
— Разбирателство? Така ли го наричате? Ти би трябвало да се видиш, когато си някъде наблизо около него, скъпа моя. Ти направо грееш. Надявам се, повече не се тревожиш, че вървиш по стъпките на бедната си майка?
Виктория внимателно смеси жълто с малко синьо, за да получи точния оттенък на зеленото, което търсеше.
— Лукас не е Самюъл Уитлок.
— Божичко, разбира се, че не. Точно както и ти изобщо не приличаш на майка си, скъпата Каролайн, мир на праха й. Тя истински обичаше баща ти, ти знаеш. Ако той беше жив, всичко щеше да бъде много по-различно. Тя никога нямаше да стане лесна плячка на чара на Уитлок. Но тя така жадуваше за любов след като баща ти почина, че веднага попадна под влиянието му.
— Любовта е опасно нещо, също като електричеството, струва ми се. Мисля, че е по-добре да се създаде едно солидно действащо партньорство с един мъж, както аз правя с Лукас. Ти знаеш, ние постигаме напредък.
— Моля за извинение. Ти си създала делови брачен съюз със Стоунвейл?
— Това е най-логичното нещо, което трябваше да се направи, като се имат предвид обстоятелствата, при които се оженихме. Няма защо да отричам, че Стоунвейл сам по себе си е едно отлично капиталовложение. Там земята е добра.
— Разбирам. — Клео изглеждаше смаяна. — Направо изумително.
— Спогодбата върши добра работа в по-голямата си част, въпреки че Лукас има ужасния навик да дава нареждания тогава, когато не може по друг начин да постигне своето, като се опира на здравия разум и логиката.
— Вики, скъпа, това е твърде интересно. Стоунвейл се придържа към тази партньорска спогодба, така ли?
— Като цяло, да. Срещам известна съпротива в определени области.
Очите на Клео се разшириха:
— Мога да си представя. Какви области?
— Той все още е твърдо убеден и вярва, че аз съм влюбена в него и никога не пропуска възможността да се опита да ме принуди да си призная.
Клео остави на земята лейката, която издаде тъп звук, и се загледа в племенницата си:
— Не си ли влюбена в него, Вики? Аз приех още от самото начало, че твоето сърце те води по този път. В противен случай никога нямаше да настоявам за брак.
— Разбира се, че съм влюбена в него. Никога не бих отишла в странноприемницата онази първа нощ с него, ако не го обичах. Но аз не смятам да му доставя удоволствие, като му го призная — заяви Виктория.