— Вече е твърде късно за това — каза му тя оживено. — Сега престани да се мръщиш. Скоро ще съобщят имената ни и сигурно не желаеш лейди Атертън и гостите й да си мислят, че се караме.
— Засега спечелихте, мадам, но бъдете сигурна, че този разговор ще продължи по-късно у дома. — Той я поведе към стълбите, които водеха към блестящата препълнена бална зала.
Когато съобщиха имената на графа на Стоунвейл и неговата дама, над навалицата от красиво облечени хора се възцари тишина. След това се понесоха звънтящи наздравици за поздрав, докато Лукас и Виктория заслизаха по стълбите, за да поздравят домакина и домакинята.
Погледът на лейди Атертън беше изпълнен с тъга и копнеж, докато се усмихваше на Лукас. Лорд Атертън, един неприветлив и студен човек, който се занимаваше с политика, наклони плешивата си глава над ръката на Виктория.
— Много мило от ваша страна — и на двама ви, че ни удостоихте с този прием тази вечер. — Виктория се насили гласът й да прозвучи колкото може по-искрено.
— Изглеждаш прекрасно, скъпа моя — каза Джесика на Виктория. — Тази рокля е просто изящна. А е и в толкова необичаен стил за една току-що омъжена жена. Но все пак ти винаги си била много оригинална, нали?
— Правя каквото мога — увери я Виктория. — Още повече, не бих желала да отегчавам съпруга си.
Лукас й хвърли един предупредителен поглед. Усмивката му беше изпълнена със заплашителен чар.
— Скуката не е нещото, от което страдам, още от вечерта, в която те срещнах, скъпа моя.
Лорд Атертън едва се усмихна:
— А аз, доколкото разбрах, това важно събитие се е случило тук — в тази бална зала, нали?
— Лейди Атертън беше достатъчно любезна да ни запознае — каза учтиво Виктория.
— И аз така чух. — Лорд Атертън протегна ръката си: — Ще бъдете ли така любезна да ми окажете честта за първия танц, мадам?
— За мен ще бъде удоволствие.
Докато отиваха към дансинга, Виктория се обърна и погледна през рамото си навреме, за да види как около Лукас се натрупаха познати. Той улови погледа й над главите в навалицата и слабо се усмихна — усмивка на притежание, обожание и чувствено обещание, усмивка на любящ човек.
Стоплена от тази усмивка, Виктория отдаде вниманието си на лорд Атертън, който вече беше започнал да говори за политика.
Лукас държеше под око Кехлибарената си дама през цялата вечер, но имаше много малка възможност да говори с нея. И по-добре, помисли си той. Ако се намираше близо до нея, сигурно нямаше да се стърпи да повдигне въпроса за облеклото й отново, а тъй като бедата се беше вече случила, би било безсмислено да се продължава спорът.
Един съпруг трябва да се научи кои битки няма смисъл да се започват, и в случая военният стратег не можеше да направи нищо. Той разбра, че Виктория жадуваше да предизвика ослепителна сензация тази вечер пред Джесика Атертън.
„Въпреки всичко — зарече се той, като видя как отново отвеждат Виктория на дансинга, — ще обръщам много повече внимание на дрехите й за в бъдеще.“
— Жена ти предизвика доста голямо впечатление и покори мъжката половина от гостите ми тази вечер — промърмори Джесика Атертън, като се промъкна и застана зад Лукас. — Аз съм много доволна, че тя така се забавлява.
— Тя обожава да се забавлява.
— Да. Сигурно не й е било лесно да дойде тук тази вечер.
Лукас повдигна веждите си при проявата на тази неочаквана интуиция от нейна страна.
— Не, не й беше лесно.
— Знам, че тя някак се чувства разбита от всичко, което се случи по време на сватбата й с теб. А и аз не й помогнах много, като я посетих онази сутрин, преди да заминете за Йоркшир. Съжалявам за това, Лукас. Много исках да се извиня. Единственото ми извинение е, че аз бях страшно обезпокоена и загрижена да разбера дали ще бъдеш щастлив с нея — едва-едва каза Джесика.
— Забрави го Джесика, всичко това е минало.
— Да, ти си съвсем прав. Това е просто защото знам, че си ми бил ядосан този ден, и аз се надявам да разбера, че си ми простил.
— Както вече ти казах, всичко е минало. Недей да се тормозиш за това. Аз и Виктория достигнахме до заключението, че и двамата сме доволни от брака.
— И аз до известна степен си мислех, че така ще се получи. — Джесика кимна. — Тя е все пак една интелигентна жена. Може да се държи доста възмутително на моменти, но е почтена и честна. Аз не бих те запознала с нея, ако не мислех по този начин. Бях убедена, че когато всичко свърши, тя ще се научи да приема съдбата си и да изпълнява дълга си, точно както и ти трябва да направиш.
Лукас усети, че започва да скърца със зъби. Протегна се, взе една чаша с шампанско и отпи голяма глътка.