— Не, но през последните няколко месеца имах странното усещане, че е останало нещо недовършено. — Кошмарите й бяха започнали малко след като я бяха запознали с Изабел Рикот, осъзна Виктория с леко изтръпване.
— Животът на континента не ме интересуваше — продължи Изабел студено. — О, отначало много добре си прекарвах, но възникнаха проблеми, след като се замесих с един млад италиански граф. Майка му се страхуваше, че нейният скъпоценен син може да се ожени за мен, а тя не можеше да понесе мисълта богатството на рода да попадне в моите ръце. Съумя да ме изхвърли от висшите кръгове на обществото, като провали всичките ми възможности. Много неприятно.
— И вие решихте да се върнете в Англия?
— Тук е мястото, където имам най-добрите шансове да си намеря богатство. И, помнете ми думата, аз ще си намеря друг Самюъл Уитлок, и то скоро. Пропилях парите на първия си съпруг и изпитвам остра нужда от повече пари. На континента аз не Ви изпусках от очи с помощта на приятели. След няколко месеца се уверих, че съм спасена, и се завърнах в Лондон.
— И решихте да ме накарате да платя за това, че ви провалих плановете?
— Именно. Но аз също така исках да ви отстраня от пътя си, защото това просто е една добра стратегия за прочистване след някого, който вече не е на белия свят. Винаги съществуваше възможността да свържете всичко и да разберете истината, нали разбирате? За да си стоя спокойно в Англия, не можех да живея с риска, че вие евентуално можете някой ден да кажете, че съм замесена в смъртта на майка ви.
— Вие бяхте тази, която остави табакерата и шалчето там, където знаехте, че ще ги открия — каза спокойно Виктория.
Изабел погледна надолу, към бричовете и ботушите си, и се усмихна особено.
— Вие не сте единствената, научила се да се наслаждава на свободата, която дават мъжките дрехи. Между другото това дължа на вас. Мислите ли, че някога ще дойде ден, когато жените ще могат свободно да носят бричове на обществени места?
Виктория не обърна внимание на думите й, а каза:
— Вие сте ме проследили през нощта?
— О, да. Аз ви проследих и ви наблюдавах много внимателно през изминалите седмици, преди да направя своите планове, като изучавах вашите навици и предпочитания. Когато се събрахте със Стоунвейл, всичко стана още по-лесно — вие започнахте да поемате твърде много рискове.
— Да. — Много по-големи рискове, отколкото и Лукас е предполагал, помисли си Виктория. — Кой ме повали онази нощ край кръчмата?
— Това бе Еджуърдс. Казах му само, че искам да ви сплаши, и не ми се вярва да е направил тази глупост да реши да се отърве от Стоунвейл, като се възползва от случая. След това бях страшно разгневена.
— А разбойникът, който нападна моя съпруг?
— Еджуърдс го нае заради мен. Бях решила отново да ви изплаша. Поне леко намушкване с нож, само толкова. Както и да е, нещо се провали. Вие не следвахте обичайното си поведение онази нощ. Както обикновено, Стоунвейл Ви изпрати през градината, но вие не се върнахте с него в каретата. Тъпият разбойник го нападна. Все пак той трябваше да си заслужи парите — каза Изабел.
Виктория си припомни онази нощ, когато задържа Лукас в градината, за да му каже, че иска да започне любовна връзка с него. Тя не беше планирала приключения за онази нощ, така че не се върна с него в каретата.
— Защо избрахте тактиката на преследване, Изабел? Защо се захванахте с шалчето и табакерата и онзи памфлет за възвръщане на мъртъвци към живот?
Очите на Изабел силно заблестяха, когато отговори:
— Разбира се, взех идеята от вас. Не оценявате ли иронията? Исках да се изплашите от собствените си мисли и да знаете, че няма към кого да се обърнете. Преди всичко кой би повярвал, че Уитлок е станал от гроба, за да ви убие? Моят план беше да ви тероризирам, докато повярвате, че сте си загубили ума. Всичко щеше да е много просто, ако вие бяхте отишли в лудницата. Представете си себе си завързана с вериги за стената, където ще гниете до края на живота си. Една нормална жена, заклещена в света на лудите. Това щеше да бъде най-пикантният завършек. И една по-голяма сигурност за мен.
Виктория отбеляза:
— Не е трябвало да рискувате собствената си глава, като прибягвате до убийство.
Изабел замълча, като се замисли над думите на Виктория:
— Права сте. Аз не обичам да се замесвам в убийства. Както и да е. Изведнъж вие се омъжихте за Стоунвейл и напуснахте града. Всичко това усложни нещата извънредно много. Съществуваше винаги възможността да се доверите на Стоунвейл и той от своя страна да направи разследване. Точно тогава започнах да се съгласявам с Еджуърдс, че вие и двамата трябва да умрете.