— Вие все още не сте отговорили на първия ми въпрос. Къде е моят съпруг?
— Еджуърдс го води насам, така че вие двамата ще може да умрете заедно в тази стая. Всичко ще бъде изключително трагично и много романтично. Уверявам ви, няма да ни се наложи да чакаме дълго.
Виктория се усмихна студено.
— Страхувам се, че сте направили грешка, като сте изпратили Еджуърдс да прибере съпруга ми. Стоунвейл ще бъде тук много скоро, в това не се съмнявам ни най-малко. Освен това ми позволете да предположа, че Еджуърдс няма да оцелее като придружител.
Изабел отиде до прозореца и се загледа в тъмната алея, която минаваше покрай „Зеленото прасе“.
— Страхувам се, че надценявате възможностите на вашия съпруг, Виктория.
— Имам твърде богат опит по отношение неговите знания по стратегия, мадам.
От тъмните очертания на каретата на Еджуърдс, която бе спряла на една алея близо до „Зеленото прасе“, Лукас видя как Виктория слезе от каретата и влезе в игралния дом. Ръката му се сви в юмрук.
— Вие току-що подписахте смъртната си присъда, Еджуърдс. Не трябваше да въвличате жена ми в тази игра — отсече той.
— Вашата съпруга беше въвлечена много преди аз да сторя това — каза Еджуърдс с нескрито задоволство. — Нейната смърт е толкова важна за Изабел, колкото вашата за мен.
— Какъв е планът ви?
— Мисля, че няма да си навредя, ако ви го кажа сега. Вие сте известен с уменията си по стратегия и тактика. Стоунвейл, така че ще успеете да прецените мъдростта на моите решения.
Лукас не сваляше очи от външната врата на „Зеленото прасе“. Чувстваше напрежението на Еджуърдс, което изпълваше тясното пространство на каретата. Той направо смърдеше.
— Вие сте страхливец и глупак, Еджуърдс. Комбинацията показва, че каквото и да сте планирали, то ще завърши с неуспех.
Еджуърдс изправи леко пистолета, доволната му усмивка премина в озъбване.
— Ще видите, Стоунвейл. Този път късметът най-после ви изневери. Тази вечер ще загубите не само жена си, но и скъпоценното си достойнство. Утре сутринта цял Лондон ще говори, че графинята на Стоунвейл е напуснала приема у лейди Атертън и е отишла на тайна среща с любовника си пред стъпалата на игрален дом. Хората ще умират от удоволствие да приказват как сте я последвали и сте я хванали в леглото с непознат мъж.
— Кой е този мъж?
— Никой няма да разбере, защото той ще изчезне мистериозно, докато вие убивате жена си.
— А моята смърт? Как ще бъде обяснена?
— Много просто. Какво друго би могъл да направи мъж във вашето положение, освен да насочи пистолета към слепоочието си.
— Кажете ми, Еджуърдс, вие ли съобщихте на лейди Нетълшип къде се намира Виктория през онази нощ?
Еджуърдс се усмихна леко.
— Както обикновено, аз я проследих от бала. Когато разбрах, че я водите в странноприемницата да се любите, си помислих, че съм намерил най-страшното отмъщение за вас, за което се радвах искрено. Бях убеден, че когато ви открият, репутацията ви ще рухне. Помислих си, че ще бъдете низвергнат от обществото и изгонен от клубовете. Но вие се оправихте твърде бързо и се оженихте за няколко часа. Лейди Нетълшип и Джесика Атертън нямаше какво друго да направят, освен да одобрят брака.
Еджуърдс заигра с оръжието в ръката си. Движенията му бяха отсечени и издаваха притеснение.
— Мисля, че дадохме достатъчно време на моята сподвижница да остане насаме с вашата съпруга. Както знаете, Изабел притежава инстинкта на котка. Тя искаше да си поиграе със своята жертва, преди да я прати на гибел.
Лукас понечи да излезе от каретата, но се препъна и се опря на вратата, като изпъшка силно.
— По дяволите, Стоунвейл! — Еджуърдс се отдръпна бързо назад и пистолетът се насочи напред, докато се опитваше да запази равновесие.
— Извинете! Разбира се — кракът ми. Има навик да ми изневерява в неподходящи моменти.
— Млъкни и слез от каретата — каза нервно Еджуърдс.
Лукас се подчини, като се придвижваше внимателно. Той наблюдаваше как Еджуърдс слиза след него.
— Има задно стълбище. Ще минем през него — каза Еджуърдс. — Не искам да ви дам възможност да бягате през къщата, където ще има свидетели, ако се наложи да ви разстрелям.
— Твърде далновидно от ваша страна. — Лукас тръгна по алеята, която водеше до сградата. Сенките го насочваха добре. Всички луди часове, прекарани с Виктория, му се отплащаха, помисли си с ирония той. Бе свикнал да се движи из най-тъмните кътчета през нощта. Не направи никакво излишно движение, докато не стигнаха стълбите. После се подчини на командата на Еджуърдс и тръгна пред него нагоре по стълбите.