— Говорим си само за да запълним времето, докато Стоунвейл пристигне тук.
— Вашият съпруг няма да ви освободи, Виктория. Трябва да си избиете тази мисъл от главата.
— Глупости, знаете много добре, че Лукас е най-прекрасният мъж. — Тя се усмихна весело и в този миг Лукас нахлу през прозореца.
— Не-е-е! — изкрещя Изабел и насочи пистолета към него.
Но Виктория се бе приготвила и моментално хвърли пелерината върху главата й. Изабел изкрещя отново. Под пелерината се чу писък и пистолетът се плъзна по дървения под.
Лукас погледна към Виктория, изправи се и изтупа дрехите си.
— Добре ли си? — попита я той загрижено.
— Изключително добре. — Виктория се затича и се хвърли в прегръдките му. — Знаех, че ще дойдеш. Къде е Еджуърдс?
— На алеята. Мъртъв е.
— Никога не съм предполагала това — въздъхна Виктория. — Какво ще правим с лейди Рикот?
— Уместен въпрос. — Лукас я пусна и взе пистолета на Изабел. След това повдигна пелерината, под която лежеше тяхната жертва. Тя го гледаше с широко отворени очи, изпълнени с ужас. — Нямаме много време за размисъл. Трябва да се връщаме на бала, преди да са открили нашето отсъствие. Смятам, че най-разумното нещо, което можем да направим, е да убием веднага лейди Рикот тук, на това място. Собственикът на „Зеленото прасе“ така или иначе, ще намери един труп сутринта. А защо да не намери два?
Виктория се ужаси.
— Лукас, почакай! Ти не можеш просто да я застреляш.
— Казах ти, нямаме време да обсъждаме различни варианти. Трябва да се махаме оттук, колкото се може по-скоро.
Изабел го погледна. Очите й бяха изпълнени със страх.
— Вие не можете да ме застреляте ей така.
— А защо не? Собственикът на заведението няма да се поколебае да завлече и хвърли в реката твоето тяло и това на Еджуърдс. Няма да се задават никакви въпроси.
— Не! — извика, задушавайки се, Изабел. — Вие не можете да направите подобно нещо.
— Лукас, тя е права — каза Виктория.
— Ти се интересуваш какво ще се случи с нея? — попита Лукас.
— Разбира се, че не. Но не мога да ти позволя да я разстреляш ей така. Не само защото това е под достойнството ти, но и защото не искам да извършиш такова жестоко дело. Видял си много смърт в живота си.
— Както обикновено, ти си много мекушава, скъпа. Уверявам те, че честта ми няма да се засенчи ни най-малко от това да убия една жена, която искаше да убие теб. Освен това едно убийство повече или по-малко върху моята съвест не променя нищо.
— Но ще засегне мен — каза тихо Виктория. — Няма да позволя да се случи подобно нещо.
— Тогава дай някаква друга идея — подкани я с нетърпение Лукас.
Очите на Изабел се разшириха от ужас.
— Добре — каза замислено Виктория. — Не виждам защо да не я оставим тук и тя после сама да си намери пътя през нощта. Сутринта може да започне приготовленията си за заминаване на континента.
— Континента — Изабел гледаше уплашено. — Но аз не мога да се върна обратно. Няма да имам пари. Ще умра от глад.
— Съмнявам се — измърмори Виктория. — Лукас, помогни й да напусне страната. Това ще свърши същата работа, вместо да я убиваме.
— Да — каза тихо Изабел, като хвърли поглед към пистолета в ръката на Лукас, който сочеше към нея. — Да, аз ще се върна обратно на континента. Давам ви честна дума, че ще напусна страната моментално.
— Предполагам, че това е добра възможност — заключи Лукас.
— Да — потвърди също и Виктория.
— Предполагам, че ще искате да напуснете града по възможно най-бързия начин — каза Лукас. — И няма да се върнете достатъчно дълго време или никога.
— Не, не, никога няма повече да се връщам, обещавам ви.
— Защото, ако решите да се върнете, ще бъдете обвинена в убийство.
— Но аз не съм убивала никого. — Устата на Изабел застина отворена от почуда.
— Мисля, че грешите, лейди Рикот — усмихна се Лукас. — Разбирате ли нещата? От ревност вие сте последвали Еджуърдс, като сте подозирали, че има среща с друга жена, и сте го застреляли.
— Но аз не съм извършила подобно нещо.
— Разбира се, мадам. Затова ще има писмено признание, подписано от вас, че сте извършили точно това, което Ви казах.
Виктория погледна одобрително Лукас и каза:
— Много умно от твоя страна, Лукас. Прекрасна идея! Това е най-добрият начин. Ние ще пазим признанието и ще го извадим, в случай че Изабел се върне.
Погледът на Изабел се премести от Лукас към Виктория.
— Но аз не съм подписвала подобно нещо.
— Ще подпишете, преди да напуснете тази стая — каза Лукас.
ГЛАВА 20
— Побързай и свали тези проклети бричове. Нямаме време за губене, ако искаме да спасим репутацията си. — Лукас отвори чантата, в която беше кехлибарено жълтата бална рокля. Той разгъна копринената дреха, докато каретата, която бе наел преди няколко минути, си пробиваше път през претъпканите улици.