— Правя всичко, което мога, Лукас. Няма нужда да ми се караш. Не е моя вината, че мъжките бричове се събуват толкова трудно.
— Ако сега смяташ, че ти се карам, трябва да знаеш, че е нищо, в сравнение с това, което ще се случи, когато нощес се приберем у дома.
Виктория изостави панталоните и обърна ужасена главата си. Трябваха й само няколко секунди, за да разбере, че той е бесен.
— Лукас, какво става?
— И имаш наглостта да ме питаш? След всичко, което се случи тази вечер? — Той свали набързо жилетката и ризата й, без да обръща внимание на голите й гърди. Бе твърде съсредоточен как по-бързо да я облече в женските й дрехи.
— По-внимателно, ще ми скъсаш роклята. — Тя промуши ръцете си през тесните ръкави. — Наистина, предпочитам да не ми крещиш. Прекарах много неприятна вечер.
— Твоята вечер не беше много по-неприятна от моята и бих желал да отбележа, че не крещя. Това ще се случи в домашна обстановка. Мили Боже, забравихме фустата.
— Не се притеснявай, никой няма да разбере, че не я нося.
— Но аз знам. И нямам никакво намерение да те пусна на бала у лейди Атертън без фуста.
— Да, скъпи. — Тя започна да се бори примирено с фустата. — Лукас, толкова се тревожех за теб тази вечер.
— Как, мислиш, се почувствах, когато те видях да слизаш от каретата пред „Зеленото прасе“? Нямаше да си в опасност, ако беше направила това, което си говорихме и за което те бях помолил. Ето къде сме сега. Сложи си наметалото.
Тя автоматично изпълняваше нарежданията му. В следващия миг Лукас отвори вратата и бързо я изведе навън. Тръгнаха по алеята, която водеше до градинската стена на Атертънови.
— Първо ще мина аз. — Лукас стъпи в една пролука и започна да се изкачва нагоре. След това се обърна, за да помогне на Виктория. — Мисля, че бричовете са по-удобни за прескачане на стени — измърмори той, когато краищата на роклята се омотаха около краката й.
Те скочиха върху чакълестата алея от другата страна на стената. Лукас разтърка крака си и огледа тъмните и пусти ъгли на градината.
— Най-страшното свърши — промълви той. — Ако някой ни види сега, единственото, което би могъл да си каже, е, че графът на Стоунвейл си губи времето със своята съпруга в най-тъмните градински ъгли. Не е много прилично, дори малко скандално. Хайде да влезем отново в къщата.
Виктория прокара ръка през късите си къдрици, оправи гънките на полата си и с едно изящно движение обгърна протегнатата ръка на Лукас. Не можа да потисне смеха си, докато той я водеше обратно към светлините и глъчката на балната зала.
— Няма нищо смешно, Вики.
— Да, милорд.
— Изглежда трябва да ви поступам — каза той.
— Да, милорд.
— Скоро ми бяхте намекнали, че съм се превърнал в консервативен и педантичен съпруг, но, мадам, вие още нищо не сте видели. Възнамерявам да ви покажа отсега нататък какво значи консервативен съпруг.
— Да, милорд.
Преди Лукас да успее да изрече още няколко заплахи, една позната личност ги забеляза от терасата.
— О, ето те и теб, Вики! — Анабела Линдууд извика радостно. — Радвате се на градината? Разбирам. Искаме да се срещнеш с лорд Ширтън. Берти каза, че има вероятност да получа тези дни предложение от него, така че искам да чуя твоето мнение.
— Моята съпруга не се занимава с оценки на вероятни съпрузи — каза Лукас. — Тя реши, че за нея вече е настъпил моментът да се държи по-изискано и като дама.
— О, скъпи — каза Анабела, — наистина ли се надяваш да я превърнеш в една нова Джесика Атертън или мис Пилкингтън?
— Не вярвам да стигнем чак дотам — промърмори Лукас. — Бихте ли ме извинили, виждам Тотингам до лейди Нетълшип. Интересно ми е да науча дали е прочел някакви новости по въпроса за наторяването. Поради известни причини тази тема е завладяла напълно съзнанието ми тази вечер.
Виктория изгледа Лукас, докато се отдалечаваше из балната зала, след което се обърна и се усмихна на Анабела.
— Прекрасно празненство, нали? — отбеляза Виктория, докато сваляше пелерината си, упътвайки се към широко отворените френски прозорци.
— Да, прекрасно е, но за да стане чудесно това празненство, най-много зависеше от лейди Атертън — засмя се Анабела.
Три часа по-късно Виктория седеше пред тоалетната си масичка и наблюдаваше своя съпруг, който крачеше напред-назад из стаята. Тя никога не го беше виждала толкова ядосан. Гласът му бе тих и заплашителен, а нервната му възбуда почти неконтролируема. Беше ясно, че е отишъл твърде далеч.