— Защо отказа да изпълняваш напътствията ми, Вики? Отговори ми, ако можеш. Казах ти да не напускаш балната зала при каквито и да е обстоятелства. Но не, ти не можеш да си позволиш да изпълняваш моите инструкции, чиято единствена цел бе да те предпазя. Ти трябваше да излезеш и да скитосваш по нощите при първата отдала ти се възможност.
Виктория се намръщи и отвърна:
— Какво можех да сторя, когато получих известие, че се намираш в опасност?
— Трябваше да направиш това, което ти бях наредил.
— Ти би ли останал, ако получеше такова известие? — каза Виктория, като се опитваше да смекчи гнева му.
— Това е другата страна на въпроса. Ти не трябваше да напускаш къщата на Джесика Атертън самичка и го знаеше много добре.
— Съжалявам, Лукас, но трябва да ти кажа съвсем откровено, че ако събитията можеха да се върнат назад, пак бих постъпила по същия начин.
— Ето и още едно доказателство, че като жена, за която се предполага, че е достатъчно интелигентна, ти явно нямаш никакво намерение да се учиш от грешките си. Колкото по-бързо приключим с едно среднощно или каквото и да е приключение, толкова по-добре. Но за теб това означава да започнеш да се оглеждаш за следващото. Добре, имам една новина за теб, Вики. За последен път прескачаш градинска стена.
— Моля ви, не правете прибързани изявления сега, когато сте подвластен на гнева си, сър. Успокойте се. Сигурна съм, утре ще осъзнаете, че при създалите се обстоятелства съм постъпила по най-правилния начин.
— Твоето гледище е твърде различно от моето.
— Не вярвам в това, Лукас. Знам, че съм толкова твърдоглава, колкото ти си предвидлив и затова мислиш, че в случая съм действала прибързано, но…
— В случая? — той я изгледа заинтригуван.
— Наистина, милорд. Аз не съм лоша съпруга.
Той се спря.
— Не съм казвал, че си лоша съпруга. Ти си неподвластна, своенравна и безразсъдна жена, която ще ме съсипе, ако не я науча да уважава бедния си съпруг.
— Аз те уважавам, Лукас — каза тя много сериозно. — Винаги съм те уважавала. Понякога не одобрявам действията ти и често ме дразниш, но те уверявам, че съм изпълнена с най-голямо уважение към теб.
— Да, ти ме намираш за твърде толерантен, нали?
— В повечето случаи.
— Това, естествено, те окуражава твърде много — процеди Лукас през зъби, като отново се обърна и закрачи през стаята. — Следващия път, когато не се подчиниш на указанията ми, ще си спомня, че си изпълнена с уважение към мен и ме намираш за твърде толерантен.
— В действителност от моя страна никога не е имало неподчинение, милорд.
— Така ли? — той закрачи и спря пред нея. — А какво ще кажеш за тази вечер? Не беше ли това акт на неподчинение?
Виктория се изпъна на стола и каза:
— Е, добре, това наистина може да изглежда така, като че ли съм се държала лошо, но аз никога…
— Поне да беше казала, че си го направила, защото ме обичаш.
Очите на Виктория се срещнаха с неговите и спалнята се изпълни с напрегната тишина. Тя се поколеба за момент, изкашля се леко и промълви:
— Вие сте напълно прав, милорд. Точно затова го направих.
— Мили Боже, не го вярвам! — Лукас беше шокиран и объркан, после клекна и обгърна краката й. — Кажи го пак, Вики! След всичко, което преживях тази вечер, аз заслужавам да чуя тези думи.
Тя се усмихна и с вълнение каза:
— Обичам те! Обичам те от самото начало! Вероятно още от нощта, когато се срещнахме у Джесика Атертън.
— Значи това е истинската причина, затова си тръгнала да ме спасяваш и затова не ми позволи да убия лейди Рикот, както трябваше да направя. Ти ме обичаш! — Той обгърна ръцете й и я придърпа към себе си. — Моя мила съпруго! Толкова дълго време чаках да чуя тези думи. Мислех, че ще полудея от чакане.
— Мислиш ли, че ще дойде и това време, когато ще можеш да ми кажеш същите думи, Лукас? — Гласът й се приглуши от халата му.
— Мили Боже, обичам те, Вики! Мисля, че го разбрах в онази нощ, когато те заведох в странноприемницата да се любим. След това никога не съм желал друга жена, а и никога не съм желал друга така, както съм желал теб. Но всичко отиде по дяволите още на следващия ден, когато влязох в оранжерията и разбрах, че Джесика Атертън ти е казала истинския повод за нашето запознанство. Всичко, което осъзнах тогава бе, че тя ми струваше много повече, отколкото можеше да си представи. Искаше ми се да бичувам всички и всичко. Знаех, че няма да ми повярваш, че те обичам след онази нощ.
— Тогава не бях в състояние да приема обяснение в любов. Но ти можеше да го направиш и по-късно, Лукас.