— Бедното момче… Наистина! Каква глупост. Сякаш аз и Анабела сме принудили Берти да направи всичко това насила.
— А нима не сте? — отвърна на удара Стоунвейл.
— Разбира се, че не. Ние просто споделихме с него, че възнамеряваме да посетим карнавала тази вечер, и той настоя да ни придружи. Много мило от негова страна. Или поне така смятаме.
— Вие сте му оставили избор като на джентълмен — да ви остави да вървите на своя глава — или да дойде с вас. Предполагам, че това е ваша идея, мис Хънтингтън?
— Възмущавам се от това обвинение, милорд!
— Защо? Това е самата истина. Мислите ли, че Линдууд толкова лесно би се съгласил да ви придружава на такова незначително събитие, освен ако не е бил изплашен, че ще го извършите на своя глава? Майката на мис Линдууд би припаднала, ако чуе дори една дума за това нощно приключение, а също така, мога да си представя, и вашата леля.
— Уверявам ви, леля Клео е твърде здрава, за да си позволи да припадне — отвърна Виктория. Но тя знаеше, че Стоунвейл е изключително прав, що се отнася до майката на Анабела. Лейди Линдууд наистина би изпаднала в истерия, ако разбереше за плановете на дъщеря си. Порядъчните млади дами от висшето общество не посещават карнавали на открито през нощта.
— Вашата леля вероятно има силен характер. Ще запомня думите ви по неин адрес, докато имам честта да се запозная с лейди Нетълшип, но се съмнявам, че тя би одобрила плановете ви за тази вечер — рече Стоунвейл.
— Ще поискам обяснение от лорд Линдууд, когато го видя. Не е джентълменска постъпка да се издават тайни по този начин.
— Не смятам, че се е провинил, като ми се е доверил. Прекарах достатъчно години в армията като офицер и знам кога един млад мъж е бил агитиран за нещо. Не беше трудно да го подпитам за подробностите.
— Защо? — Виктория присви очите си. — Нека бъдем откровени. Аз бях твърде любопитна да разбера какъв е всъщност този карнавал, и бях много щастлива, когато Линдууд реши да дойде с нас. При това той сам помоли да ни придружи.
— За какво сте любопитна?
— Не смятам, че причините са толкова сериозни.
— Изглежда, пред нас изниква един внезапен проблем.
— Не виждам никакъв проблем, освен да се отърва от вас — добави тихо Виктория. Инстинктът й говореше, че трябва да избяга при първа възможност, но по всичко личеше, че тя никога не би имала тази възможност. Всичко вървеше като че ли по предварително изработен план, пуснат в действие, и върху който тя нямаше никакъв контрол.
— Трябва да обсъдим детайлите на вечерното приключение, не мислите ли?
— Детайлите са вече уточнени, благодаря ви — каза тя, но никак не й харесваше положението на безпомощност, в което бе изпаднала.
— Моля да ме разберете. Може би в мен заговори любопитството на бившия войник, но бих искал да знам какво точно е предвидено за тази вечер. Бихте ли били така добра да ми изредите събитията от вашата програма, за да имам по-ясна представа? — искрено се примоли Стоунвейл.
— Не виждам защо трябва да го правя, тъй като не съм ви канила.
— Но аз просто желая да ви придружа, мис Хънтингтън. Не само Линдууд би бил благодарен на моята помощ тази вечер, но и вие самата, защото ще имате още един допълнителен придружител, който ще бъде винаги до вас. Тълпата може да бъде твърде буйна и примитивна тази нощ.
— Аз не съм свързана ни най-малко с грубите тълпи, а именно това ще направи нашето приключение по-вълнуващо.
— Тогава аз съм сигурен, че ще ми бъдете благодарна поне за това, че ще запазя мълчание за тази вечер. Бихте ли ме представили довечера на вашата леля?
Виктория хвърли един изучаващ поглед и моментално отговори:
— Изглежда, не само лорд Линдууд е бил изнуден, а и на мен ми е писано да бъда жертва.
— Вие ме ранихте, мис Хънтингтън.
— Не смятам, че това е фатално, а и аз се отървах от един от проблемите си.
— Настоявам да гледате на мен като на разрешение, а не като на проблем — Стоунвейл едва се усмихна, но това не затъмни сенките в очите му. — Аз моля да бъда до вас само като придружител, когато тръгнете по опасните улици на града. Честно казано, аз се старая да разтоваря хазартната си страст.
— И ако не ви приема за придружител, вие ще кажете на леля ми за тазвечерните планове, така ли?
— За мен ще бъде безкрайно неприятно да съобщя на майката на мис Линдууд или на вашата леля за плановете ви за тази вечер, но едно нещо не бих казал никога — темата на нашия разговор.
Виктория го погледна и каза:
— Знаех си. Това е изнудване.
— В течение на разговора ни се изясни, че е изнудване, макар и това да е лоша дума.