Лукас пъхна в ръката на Виктория една халба.
— За камуфлаж — прошепна той. — Ще изглежда подозрително, ако не пиеш. Но внимавай! „Прасето“ е прочуто със силната си бира.
— Не се притеснявай, Лукас. Няма да се преструвам толкова, че да се наложи да ме изнесеш на ръце оттук — увери го Виктория.
— Боже мили! Надявам се, че не…
Виктория се включи в действителността, като стоеше и спокойно отпиваше от съдържанието на халбата. Погледът й бе привлечен от един доста потиснат мъж, който беше подкрепян нагоре по стълбата от една съчувстваща му сервитьорка. Когато след известно време комарджията се завърна, всички признаци на отчаянието му бяха изчезнали и той гореше от желание отново да се включи в крамолата.
Виктория бе очарована.
— Това е нещо изключително, Лукас! Направо уникално! Това е нещо съвсем различно от всичко, на което съм присъствала досега.
— Не съм толкова сигурен в това — Лукас огледа тълпата. — Това поразително напомня на онази блъсканица в Банърбрукови миналата вечер, не мислиш ли?
Виктория почти щеше да се задуши от смях и от една глътка бира.
— Ако лейди Банърбрук чуе тази забележка, кълна се, че ще минат поне няколко седмици, преди да получиш друга покана от нея.
— Ако лейди Банърбрук знаеше къде се намираш тази вечер, ще ти се наложи да дочакаш Страшния съд, за да получиш друга покана от нея. И още нещо. Не би получила също покана от никой от висшето общество.
— Не се опитвай да ме тормозиш и потискаш сега, Лукас. Аз се забавлявам чудесно. Тук е много по-добре, отколкото в ресторанта, и хиляди пъти по-приятно от Воксхол. Кажи ми защо онези мъже препускат с барманките нагоре по стълбите.
— Това са изгубили играчи, които биват утешавани и окуражавани да опитат късмета си отново.
— Утешавани?
— На горния етаж има няколко малки спални помещения, Вики.
— Разбирам — тя примигна, като усети как руменината пропълзява по страните й.
Тя се обърна, за да се взре по-отблизо в най-новата двойка на стълбите. Мъжът беше пиян, залиташе и трябваше да бъде подкрепян от придружителката си. Виктория се намръщи:
— Надявам се, че никога не ти се е налагало да се качваш по тези стълби, Лукас.
Зъбите му проблеснаха за миг в една необикновена усмивка около ръба на халбата му.
— Никога. Давам ти честната си дума. Веднъж ти бях казал, че определено се разграничавам от подобни неща. Във всеки случай стълбите са главно за тези, които губят.
— А ти винаги печелиш — заключи Виктория с чувство на задоволство. — Наистина, Лукас, не мога да дочакам да хвърля заровете. Леля ми и аз се учехме как да играем хазартни игри, като правехме проучвания в онази част от математиката, която е свързана с шанса. Твърде очарователна игра. Знаеш ли, че някои числа се хвърлят по-лесно от другите?
— Забелязал съм го — гласът на Лукас прозвуча изключително сухо.
— О, да, разбира се, ти би трябвало да си забелязал подобни неща, нали? Е, добре, нека сега да си намерим маса.
— Контролирай си ентусиазма, скъпа. Ти не би трябвало да искаш да играеш тук зарове. В цялата къща няма нито една честна двойка.
— Глупости. Ти просто го казваш, за да ме накараш да се откажа. Аз съм дошла тук да се забавлявам и настоявам да играя. Ако си спомняш, аз съм твърде изкусна комарджийка.
— Виктория, не можеш да бъдеш толкова изкусна в тази къща, колкото си мислиш.
— Но трябва да съм твърде добра в хазарта, след като аз те победих, когато играхме карти.
— Виктория…
— Единственото друго обяснение за загубата ти онази вечер е това, че ти игра нечестно. Но аз се колебая дали няма да те оскърбя, след като ти отправям толкова ужасно обвинение.
— Доста мъдро — отбеляза студено Лукас.
— Ако те оскърбявам, нали ще ми кажеш? — го попита Виктория.
— Едва ли. Не обичам да си служа с оръжие на разсъмване или по което и да е друго време.
— Звучи твърде странно в устата на един бивш войник.
— Ако питаш мен, това е единственото разумно нещо, което един бивш войник би могъл да каже.
— Ти носиш пистолет, нали? — попита Виктория.
— Това е Лондон, а ти настояваш да ме влачиш нощем по улиците. Нямам друг избор.
Виктория отпи още една глътка от бирата и чувствайки се изключително храбра, се наведе още по-близо:
— Игра ли нечестно онази нощ, когато играхме карти, Лукас? Оттогава умирам от любопитство.