— Не намираш ли, че е твърде странно да те разсъбличам в мъжки дрехи, скъпа моя?
Виктория не можа да отговори, защото той изведнъж бе стиснал голата й гръд в ръката си. Тя започна да диша тежко и се стегна. Знаеше, че трябва да се съпротивлява, но вместо това скри горещото си лице в рамото му и силно го сграбчи.
— Приятно ли ти е да чувстваш ръката ми върху себе си, Вики?
Тя кимна няколко пъти:
— Да…
Усети как зърната на гърдите й набъбват от допира на палеца му.
— Толкова си откровена! Можеш ли да почувстваш как ми въздействаш?
Тя усещаше. Неговото трико леко се беше повдигнало, карайки я ясно да почувства твърдата форма на мъжествеността му под тесните бричове.
— Лукас, горкият ти крак!
— Уверявам те, че изобщо не ме боли в момента.
— Ние трябва да спрем!…
— Наистина ли искаш да спра да те докосвам? — прошепна той.
— Моля те, не ми задавай подобни въпроси…
Задъхана, тя заби пръстите си в мускулестите му рамена. Ставаше й все по-горещо и усети топла влага между краката си.
Като че ли знаейки за топлата влага, Лукас прокара надолу ръце и разкопча бричовете й. Виктория съвсем загуби гласа си точно тогава, когато смяташе, че трябва да крещи с пълно гърло, за да се защити и да го накара да спре. Вместо това тя изведнъж се опи от миризмата на мускулестото му тяло и чувствеността, която то излъчваше. Пръстите й ту сграбчваха, ту отпускаха рамената му.
— Ти си влажна и си готова за мен, нали? — Лукас плъзна ръката си навътре в разкопчаните бричове и намери скритата й топлина. — Тялото ти е вече готово да ме приеме.
— Лукас!
— Не се притеснявай, сладка моя. Радвам се да узная, че ме желаеш толкова, колкото и аз тебе. Когато му дойде времето, ние ще се забавляваме много добре с теб двамата.
Слисана, тя едва повдигна главата си, за да го погледне.
— Когато му дойде времето?
— Не тази вечер. Бих предпочел легло, вместо седалката на кабриолет за първата ни нощ, прекарана заедно. И бих искал цялото време на света, а не няколкото минути, които ни остават, преди да стигнем до дома ти.
— Лукас, ние трябва да спрем! Трябва!
Той никога не я бе докосвал така и тя не знаеше как да се справи със собствените си емоции. Сладко чувство на изгарящо желание я бе сграбчило.
— Сигурна ли си, че искаш да спра, малката ми? Ти се чувстваш толкова прекрасно, скъпа! — устните му отново бяха върху нейните, а после върху врата й, докато пръстите се плъзгаха надолу, разделяйки нежните листенца, за да открият малкото цвете на желанието — толкова дяволски прекрасно. — Кажи го, Вики. Ти също ме желаеш. Кажи го най-накрая с думи!
Виктория си пое дъх, докато новите за нея, удивителни усещания я караха да трепери от желание. Тя искаше отново да му каже, че трябва да престане да я докосва толкова интимно, но знаеше, че няма да може. Поне не сега. Искаше още от това дяволско чувство, което само Лукас можеше да й даде.
— Кажи ми го с думи, съкровище! Толкова много ли искам? — неговият глас звучеше нежно, подканващо, опияняващо. — Единственото, което искам от теб, е да ми кажеш какво изпитваш. Това кара ли те да се чувстваш добре?
— Да. О, Лукас, да!
Той затвори очите си, за да не може тя да види изгарящото задоволство, което щеше да прочете в съсредоточения му поглед. Виктория се изви безпомощно срещу ръката му, която продължаваше да я изучава.
— Говори ми, съкровище! Говори ми! Кажи ми как се чувстваш, като те докосвам така — и той вкара нежно един от пръстите си в топлината й.
Тя изкрещя и задуши вика си в жилетката му.
— А така…
Тя се отдръпна, но усети, че не може да се насити на дългите му, чувствителни пръсти. Повдигна бедрата си, мълчаливо молеща за още, без да знае какво търси.
— Лукас, направи го отново! Моля те, докосни ме пак!
— Така ли, сладка моя? — неговите пръсти извършваха чудеса в горещата влага между краката й. — Божичко, Вики, ти си прекрасна. Отговаряш ми така, като че ли си създадена за мен.
— Моля те — едва можа да промълви тя, докато се извиваше и гърчеше от допира му. — Не знам… Не мога… Моля те…
— Да, знам. Ще го направя. Просто се отпусни, скъпа. Желаеш ли ме? — попита той отново.
— О, да, да, да…
След това тя не можеше нито да мисли, нито да говори — нещо се изви в нея — горещо, трептящо, влудяващо, — което изведнъж се освободи без предупреждение, разтърсвайки я от глава до пети. Слаби конвулсии я разтърсваха, но не й беше студено, нито чувстваше страх. Никога не бе изпадала в такова радостно-възбудено състояние. След това се отпусна върху гърдите на Лукас.
Толкова прекрасна! Толкова божествена, изгаряща страст!