— Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че и аз се притеснявам за това, което предстои?
— Не ви вярвам, милорд.
— Тогава ти просто надценяваш моите сили и възможности. Желая те силно, Вики, но не искам да те нараня или да те уплаша или просто да разваля магията на мига със своята мудност или нетърпение — каза тихо Лукас.
Виктория го погледна учудено и изведнъж се изпълни с желание да го окуражи.
— Доколкото разбирам, това ще бъде толкова трудно за теб, колкото и за мен. Ние си приличаме по много неща, нали?
Лукас поклати глава.
— Надявам се да е така.
— Ти вършиш всичко това, защото аз го поисках. Аз те накарах да тръгнеш срещу собствената си чест.
Той се усмихна леко и ръката му се сви около пръстите й.
— Не ме подкрепяй с толкова много чудесни съмнения и колебания, Вики. Ти не знаеш колко силно съм желал да те държа в прегръдките си, да те усещам как тръпнеш, докато се любим. Колко силно съм копнял за всичко това. Аз съм тук тази нощ, защото ти ми каза ясно, че това е единственият начин да разбера колко силно можеш да гориш, а аз не мога да изживея остатъка от живота си, без да отговоря на това стремление.
Виктория го гледаше неспособна да откъсне поглед от него. Тя усети топлината от пламъчетата в очите му върху своята кожа, но това бе нищо в сравнение с огъня, който я изгаряше отвътре. Пръстите й трепетно се впиха в неговите.
— Лукас, трябва да ти кажа нещо.
— Какво е то, скъпа? — гласът му бе отстъпчив за разлика от пръстите му, които се прокрадваха нагоре по ръката й.
— Аз… Аз мисля, че съм влюбена в теб — промълви тя.
— Само мислиш? — той я погледна с огнените си очи.
— О, Лукас.
Той я придърпа леко и тя седна върху краката му, като се отпусна в прегръдките му. Лукас погали къдриците й и я целуна жадно.
Виктория помисли, че ще се задуши от напора на страстните му устни. Когато езикът му я докосна, всичките й страхове и угризения изчезнаха като със замах на магическа пръчка. Разбира се, че я желаеше. Нямаше никакво съмнение в това. И тя го желаеше. Мили Боже! Как го желаеше!
Следващите няколко минути бяха като сън от нежност, леки милувки, чувствени докосвания, които съпътстваха свалянето на роклята и бельото й. Струваше й се, че би трябвало да е объркана, но в действителност тя изгаряше от собствената си страст. Смяташе, че Лукас я желае толкова много и затова рискува репутацията си, за да може да удовлетвори желанието й.
— Ти си много мил с мен — тя го погали по бузата с пръсти. — Ти ми даваш толкова много неща. Всички вечери, пълни с приключения, а сега и тази неповторима нощ…
— Само помни, че отсега нататък трябва да бъдеш с мен във всички наши приключения! — ръката му се спусна бавно от гърдите й към бедрата, докато тя не изохка. Огънят в очите му разпалваше пламъка в цялото й тяло.
Те станаха от стола и тръгнаха към леглото. Тя се сгуши под завивките, а Лукас загаси свещите, като само жарта от камината осветяваше стаята. После седна на ръба на леглото и то потъна под тежестта му. Виктория несъзнателно се свиваше, докато гледаше как Лукас се съблича. Светлината оцветяваше кожата му в бронзово и очерта с леки линии мускулестите му рамене. Кръстът му беше здрав и стегнат. Нещо блестеше между къдравите косми на гърдите му и тя се вгледа по-внимателно.
— Какъв е този медальон, Лукас? От злато ли е?
Той го докосна небрежно.
— Кехлибар. На него има малка гравюра. Казаха ми, че принадлежи на моето семейство от много години.
— Винаги ли го носиш?
— Нося го постоянно от момента, в който ми го даде моят чичо — усмихна се той. — Харесва ми да мисля, че ми носи щастие, иначе нямаше да бъда тук с теб — пръстите му неочаквано се свиха около медальона. — Мисля, че на теб ще ти стои по-добре, отколкото на мен.
Той откачи верижката от врата си и се приближи.
— Не, Лукас. Аз просто не мога да взема твоя медальон. Това е семейна реликва. Ти не можеш да го даваш на никого.
— Мога да правя с него всичко, което си поискам — той го закачи внимателно на врата й и кимна със задоволство. Кехлибарът блестеше като меден огън на нежната й кожа. Малките фигурки на рицаря и неговата дама се виждаха до най-дребните подробности. — Изглежда точно като за теб. Искам да го задържиш, Вики. Това е символ на онова, което ще споделим с теб тази нощ. Докато го носиш, аз ще знам, че ме обичаш и мислиш за мен.
Тя се усмихна също така нежно, мило и любвеобилно като него.
— В такъв случай никога няма да го сваля. Не мога да си представя, че няма да чувствам към теб това, което чувствам сега.
— Да го запомня ли? — той я погали нежно по бузите, докато сваляше панталоните си.