След като свали и последните си дрехи, се разкри здравото му мъжко тяло. Но Виктория забеляза единствено широката рана на бедрото му.
— Мили Боже! — прошепна тя.
— Това притеснява ли те? — той стоеше с панталоните в ръце, а очите му бяха неразгадаеми.
— Да ме притеснява ли? Разбира се, че не — тя протегна ръка, за да погали пострадалото място. — Но това сигурно ти причинява физическа болка. Не мога да понеса мисълта, че си страдал, че си бил толкова близо до смъртта.
— Тихо, Вики. Не се притеснявай. Това беше много отдавна. Има по-важни неща в главата ми и нито едно не е свързано със смъртта. Напротив, всичко в мен е отдадено на живота! — той взе ръцете й и ги целуна. — Знаеш ли, не очаквах, че това ще те разстрои толкова много. Има жени, които изпадат в шок или силно отвращение, но въпреки това смятах, че ти няма да обърнеш внимание на раната. Ти си най-необикновената жена, Виктория.
— Не съвсем, но аз… — тя млъкна, когато го видя съвсем гол. — О, мили! — Виктория го гледаше напълно хипнотизирана. Той бе як, добре оформен и мускулите му изпъкваха ясно.
— Добре, че поне не мислиш вече за тази рана — заключи Лукас и хвърли панталоните си на стола.
— Ти си много… — езикът й се заплете в устата. Навлажни устни и опита отново. — Вие сте изключително привлекателен, милорд. Много по-голям и едър, отколкото си представях — тя усети как се изчерви, а той сви вежди. — Не че съм била напълно сигурна в това, което ще видя, но аз… просто не очаквах чак толкова много.
Лукас измърмори своето обяснение, че това е полутъжно-полусмешно, и се мушна под завивките.
— Вики, скъпа, ти изпадаш в най-прекрасно откровение в най-неочаквания момент. Божичко! Колко си сладка. Чудя се колко дълго чаках този момент, да бъда близко до теб.
Той я дръпна по-близо до себе си, ръката му я галеше, за да я подтикне да се приближи до бедрата му. Опита се да пъхне крака си между бедрата й, но тя ги бе свила здраво. Колкото и да се опитваше да се отпусне, тя още по-здраво ги стискаше.
Усмивката на Лукас бе дълбоко прочувствена.
— Трябва да ти кажа, мила, че ако продължаваш да стискаш краката си, няма да може да стигнем до съществената част от нашето научно изследване.
Тези думи минаха през съзнанието й и тя изпадна в гърлен смях. Прегърна го и се усмихна.
— Така ли, милорд? Никога не съм предполагала, че ще ви се доверя, да ме осведомявате относно най-малките подробности по този експеримент.
— Много добре. Ето една малка подробност, която просто не може да бъде пренебрегната — той наведе глава и засмука с белите си зъби зърната на гърдите й.
— Лукас! — Виктория изпъшка и затвори очи от вълнение. Инстинктивно тя се завъртя така, че да му бъде по-удобно.
Лукас я обгърна и когато тя бе напълно замаяна от изживяването, той промуши крака си без усилие между бедрата й. Този път тя не се съпротивляваше ни най-малко.
— Толкова мека, сладка и сърдечна — гласът му бе станал дрезгав от страст. Неговите дълги, елегантни пръсти се движеха по нея, като подпалваха цялото й тяло така, както й бе обещал.
След като се почувства добре под изключителните пламъци на любовта му, Виктория започна да става по-смела. Той обгърна със силните си рамена тялото й и прокара пръсти по гръбнака й чак до врата, като я окуражи.
— Ти се чувстваш толкова добре, Вики. Допирът ми с теб е като с никой друг на света.
Той застана срещу бедрата й, като нарочно я остави да почувства цялата сила на мъжествеността му, но без да я насилва.
Без да се замисля, Виктория протегна ръка надолу и погали с пръсти върха на члена му. Тя въздъхна и издърпа ръката си, когато усети една капчица влага.
— Моля те — изохка Лукас, — направи го отново — той го постави в дланите й за още милувки.
Този път Виктория го стисна експериментално с треперещи пръсти. Въздишката на задоволство, която издаде Лукас й хареса. Тя откри, че е много доволна, когато може да му достави удоволствие по този начин.
Постепенно той се качи върху нея, като се разположи между бедрата й. Тя усети как ръцете му обхванаха колената й, повдигнаха ги и тя бе напълно отворена за него.
— Повдигни се — подтикна я той.
Тя пое дълбоко въздух и го направи много внимателно. Той бе готов и я чакаше. Тя се отдръпна инстинктивно, когато Лукас се опита да проникне в нея. Той бе много мощен и твърд, но тя не му даваше. Виктория отвори очи и се вгледа в сериозното му лице.
— Никак не съм сигурна, че ще стане — каза тя.
— Ще стане, само не бързай. Имаме още няколко часа — той я целуна по врата и засмука нежно ухото й. — Въпреки че съм сигурен, че не мога да издържа още няколко часа, за да чакам момента на съприкосновението. Но ако издържа толкова дълго, на сутринта ще съм напълно разсипан.