Той отиде до леглото и се вгледа в нея. Видът му бе неумолим.
— Нямам представа какво прави твоята леля тук или как е разбрала за нас тази нощ. Уверявам те, ще намеря отговорите на тези въпроси. Но в този момент това не променя нищо. Навярно разбираш ние и двамата знаехме още от началото на нашата връзка какви рискове поемаме. Вече започнахме и не можем да се върнем обратно. Трябва да се справим с положението.
Тя обгърна с ръце колената си и погледна към него с очи, изпълнени с ужас.
— Говориш като военен и изглеждаш като войник, готов за битка. Ти ме плашиш, Лукас.
Очите й омекнаха, когато той седна и обгърна с две ръце лицето й.
— Не стана така, както исках. Но сега заровете са хвърлени и единственото, което мога да направя, е да те помоля да ми се довериш. Ще се погрижа за теб, Вики. Заклевам се в собственото си достойнство.
Още преди да може да му отговори каквото и да е, той напусна стаята и тръгна надолу по стълбите, за да се срещне с леля й. Виктория поседя няколко минути вцепенена, после отметна бавно завивките и стана от леглото.
Докато се изправяше, тя разбра с огорчение, че е наранена на място, където не е била наранявана никога в живота си. Би направила всичко, за да получи една гореща вана, но това бе невъзможно. Тя усети необикновената тежест около врата си и посегна с ръка, за да докосне кехлибарените фигурки на медальона, сякаш бяха талисман.
Спомените от нощта преминаха като сребърна нишка в съзнанието й, докато се промъкваше към стола с дрехите й. Тя се справи с бельото и роклята си с почти същото умение, с което Лукас се бе облякъл. Никога преди не бе опитвала да облече бална рокля без помощта на прислужничка. А то било толкова лесно.
Малко по-късно Виктория бе напълно готова. Пое една дълбока, освежителна глътка въздух и слезе надолу по стълбите. Вежливият съдържател на странноприемницата, който явно бе прекъснал съня си, я въведе в малката гостна.
Виктория прекрачи прага и моментално усети тихото напрежение в стаята. Лукас стоеше до камината, ръката му бе на перваза, а кракът му бе подпрян на една цепеница. Лейди Нетълшип седеше на един стол до масата. И двамата погледнаха към вратата, когато Виктория влезе в стаята.
— Изглежда, съм влязла не навреме — каза кисело тя. — Сякаш отивате на погребение.
— Надявам се да не мислиш така, след като всичко вече е станало — забеляза леля Клео. — Седни Виктория.
Леля й отдавна не бе говорила с такъв тон. Тя седна. Погледът й се насочи към Лукас, но не успя да прочете нищо в очите му. Той излъчваше неумолима твърдост, която бе усещала и друг път, но никога не се бе чувствала така неловко от това.
— Сега — каза Клео, сякаш даваше нареждания за поредната сбирка на нейното Общество за изследване на естествената история и градинарството — аз и Лукас вече обсъдихме какво трябва да се прави. Той е добре подготвен да извърши необходимото и ти, надявам се, също желаеш да платиш цената на вашата недискретност. Брак по специален договор може да бъде оформен още тази сутрин. Аз ще присъствам като свидетел, така че всеки ще знае, че имате моята благословия.
Брак! Виктория скърши ръце в скута си. Докато се обличаше горе, тя си забрани да мисли за възможните последици. С безумни усилия си възвърна самообладанието и се постара да бъде практична.
— Няма смисъл да се противопоставям — каза тя внимателно. — Съжалявам, че ни хвана по този начин, лельо Клео, но ако ти си единственият човек, който знае какво се е случило тази нощ, всичко може да бъде потулено.
— Не се прави на глупава, Вики. Самият факт, че ви намерих двамата тук, означава, че още някой знае. Как мислиш ви намерих?
Виктория притвори очи.
— Да, наистина. Колко глупаво от моя страна. Прости ми лельо Клео. Но как ни откри?
— Един пратеник пристигна в къщата на моя приятел точно когато приключих с вечерята — отвърна студено Клео. — Бележката бе анонимна и известяваше, че ще ми бъде интересно да узная, че моята племенница е тук, в тази странноприемница, с един мъж, когото имам за приятел. И естествено, аз дойдох.
Естествено! Виктория погледна към Лукас. Брак! Тя повтори тази дума тихо. Брак с мъжа, когото обича. Не бе това, което избра в началото, но сега не й се струваше толкова лошо.
В действителност това дава известни придобивки. Те не можеха да крият дълго своята връзка от обществото. Можеха да ходят свободно във всяка компания. Можеха да спят заедно всяка нощ. Не, все пак бракът не бе толкова ужасно нещо.
— Ще ни трябва малко време, докато се сдобием със съответния документ.
Лукас срещна погледа й.