Виктория направи още едно усилие да въздържи търпението си.
— Уверявам ви отново — ще направя всичко възможно, всичко, което е по силите ми. Във всеки случай той изглежда доволен от съдбата си.
— Да, той направи своя избор. Лукас е мъж, който се владее и постъпва според обстоятелствата. Той е наясно със задълженията си към титлата, която получи. Той ми каза, че този брак ще е добре дошъл за него и може би е бил прав.
— Лукас ви е говорил за нашия брак? — Виктория изведнъж насочи цялото си внимание към неканения гост.
— Естествено. Лукас разбра, че може да ми се довери още от самото начало. Както ви поясних, ние се познаваме от няколко години и се разбираме — пръстите на Джесика погалиха едно дълго листо. — Милият Лукас. Знам, че го нараних тежко, когато бях принудена да отклоня неговото предложение за брак преди четири години. Но когато се намери в същото положение преди няколко месеца, той най-после разбра защо бях постъпила така. Той усети, че може да поиска съдействие от мен.
Виктория преглътна тежко.
— Не разбирам…
— Лукас се отнася към своите задължения по-добре от повечето мъже и той знае, че аз направих това, което бе необходимо, когато приех предложението на лорд Атертън. Бракът е задължение и необходимост. Всеки прави това, което трябва да се направи.
Виктория изтръпна.
— Не знаех, че вие и Лукас се познавате толкова добре.
— Наистина много добре! — проблясък от влага се появи по краищата на миглите на Джесика и капна върху розовия лист, където блесна като утринна роса. — Не можете да си представите колко тежко бе за мен, когато ме видя след всичките тези години и ми заяви, че е наследил титлата от чичо си и се нуждае от подходяща съпруга.
Виктория се загледа в Джесика и видя как още една сълза капна върху розата. „Подходяща съпруга“, отекна в нея, макар да звучеше глупаво в собствените й уши.
— Той ме помоли да го представя в тези кръгове на обществото, където би могъл да намери това, което търси.
— Как описа тази жена? — Виктория усети как устата й пресъхва.
— Е, разбира се, първото условие бе тя да бъде богата наследница.
— Наследница? — Виктория усети, че й прилошава.
— Надявам се, разбирате, че цялата история за неговия чичо, който умрял със съкровище, скрито под леглото, е измислица. Аз пуснах този слух, така че хората да не подозират истинското състояние за финансовите дела на Лукас.
Виктория се вдърви.
— Да, разбира се. Колко умно от ваша страна.
— Дадох всичко от себе си — заяви Джесика с трагична гордост. — Аз не можех да му откажа помощта си, не и след всичко онова, което се бе случило помежду ни. Но имаше моменти, признавам, когато ми беше трудно да наблюдавам как той ви ухажва.
— Представям си — Виктория искаше да вземе най-близката саксия и да я запрати по стъклената стена на оранжерията.
— Когато спомена тази сутрин, че сте се оженили толкова набързо, си казах, че това е най-хубавото нещо, което можеше да се случи. Знам, че Лукас се нуждаеше от този брак, ако иска да спаси имението си. И на него, както и на мен, ни беше по-лесно да свършим тази работа колкото се може по-скоро.
— Ами аз, Джесика. Включвахте ли мен в тази игра, когато ме представихте на Лукас?
Джесика се обърна към нея с пълно недоумение.
— Вие? От какво се оплаквате? Вие бяхте в опасност да прекарате остатъка от живота си в самота. Вместо това сега сте графиня. Вие сте омъжена за Лукас. Какво повече бихте искали?
— Може би да ми бъде позволено да прекарам остатъка от живота си в самота! — Виктория сви юмруци. — Уверявам ви, вярвайте, че сте извършили услуга на Лукас, но не се заблуждавайте, че сте извършили услуга и на мен. Ни най-малко не съм ви благодарна за вашата намеса. Как можахте да извършите такова жестоко, безсърдечно дело с мен?
Без да изчака отговор, Виктория се завъртя на пети и тръгна нагоре по пътеката.
— Вики, чакай. Не се ядосвай. Мислех, че ще разбереш. Ти си интелигента жена, известна си с пъргавия си ум. Мислех, че разбираш. На твоята възраст богатството е единственият ти коз. Защо иначе един мъж ще тича след жена, известна със своето ужасно държане, с неуправляемия си характер? — Джесика спря да я преследва. — Предполагах, че ще бъдеш толкова доволна от сделката, колкото и Лукас. Преди всичко ти печелиш един граф.
Виктория спря и се обърна.
— И Лукас има парите ми. Ти си напълно права, Джесика. Ние двамата сключихме тази сделка и сега ще живеем с нея. Ти изигра своята роля и не трябва да се занимаваш повече с нас.