Минута по-късно тя не се изненада на забързаните стъпки в хола и внезапното чукане на вратата й.
— Лордът желае да разговаря с вас, милейди — гласът на Нан бе приглушен от затворената врата. — Казва, че е спешно.
Виктория пресече стаята и отвори вратата.
— Кажете на лорда, че съм неразположена.
— О, моля ви, мадам, не ме карайте да му казвам това. Той не е в добро настроение, честна дума.
— По дяволите неговото настроение — Виктория затвори вратата пред смаяното лице на Нан. След това отиде до прозореца и се загледа по последните натоварени в каретата куфари, дадени на младата двойка по настояване на Клео.
Следващото почукване на вратата бе на леля Клео.
— Вики, скъпа, отвори веднага! Какви са тези глупости? Твоят съпруг иска да тръгне без закъснение. Бившите военни не понасят безсмислените разтакавания.
Виктория изпъшка и прекоси още веднъж стаята, за да отвори вратата.
— Кажи на моя съпруг, че е свободен да тръгне, когато си поиска. Кажи му да не ме чака, понеже няма да тръгна с него.
Клео я погледна свирепо.
— Значи така! — тя влезе в стаята и затвори вратата. — Усетих, че има нещо твърде странно в посещението на лейди Атертън тази сутрин. Какво толкова ти каза, че си така разстроена?
— Знаеш ли, Лукас е искал да се ожени за нея.
— Не виждам какво значение има това. Лукас е на 34 години. Явно ти не си първата жена, за която е искал да се ожени. Това ли е, което те притеснява? Хайде, Вики, ти си твърде интелигента, за да обръщаш внимание на такива неща. Каквото и да е имало между тях, то е било преди години — каза Клео.
— Тя не е приела предложението му за брак, понеже той не е имал нито титла, нито пари, за да осигури нея и семейството й.
— Добре, това е неин проблем, нали? Сега Лукас притежава титла. Мъчно ми е да гледам как страдаш за тези неща, Вики.
— Лукас е наследил титлата — каза Виктория студено, — но заедно с нея почти никакви пари. Джесика ми обясни, че графът стигнал до заключението, че трябва да се ожени за богата наследница заради проклетата си титла и я помолил да го представи на подходящи жени. Би ли предположила, че една жена от твоето обкръжение може да бъде разигравана на хазарт?
Клео сви вежди.
— По-скоро бих предположила, че е хазарт за една жена от моето обкръжение да легне в леглото, а после да се оплаква, че трябва да спи в него. Ако тя има малко разум, а аз смятам, че има, то тя ще се заеме да направи това легло уютно за себе си и за своя съпруг.
Виктория примига от неочакваната липса на подкрепа. Тя скръсти ръце и погледна леля си.
— Изглежда, не си прекалено впечатлена от всичко това.
— Прости ми, аз все още не мога да се съвзема от факта, че те открих миналата нощ в странноприемницата. Един такъв удар е напълно достатъчен за моята възраст.
Виктория усети как почервенява от гняв.
— Да, разбира се. Съжалявам за това. Но, уверявам те, сега съжалявам повече, отколкото, когато ни откри.
Лицето на Клео омекна.
— Вики, скъпа. Страхувам се, че се тревожиш безсмислено. Не съм изненадана, че Лукас не е добре финансово, което ти не си предполагала. Той ми каза истината тази сутрин в странноприемницата, докато те чакахме да се облечеш.
— Той ти е казал, че се жени заради парите ми?
— Той ми каза, че се е запознал с теб само защото му е трябвало страшно много богата жена. Но също така ми каза, че се жени за теб, защото те обича и смята, че ще бъдеш отлична съпруга във всяко едно отношение.
— Обича ме. Колко мило от негова страна — каза Виктория.
— Виктория, ще бъда напълно откровена с теб. Знаех още от самото начало, че ще се забъркаш със Стоунвейл. Между вас двамата има нещо, което просто пука във въздуха, когато сте в една стая. Но аз го харесвам и реших, че ако ще рискуваш всичко заради един мъж, то по-добре е да е с него.
— Толкова се радвам, че го одобряваш, лельо Клео.
— Няма нужда да ми го казваш. Ти си тази, която избра своя път.
Виктория погледна надолу, към шарките на килима, после вдигна очи, като очакваше да срещне симпатиите на леля си, но видя единствено непоколебимото й лице.
— Както винаги си права. Сега трябва да реша какво да правя.
— Първото нещо, което трябва да направиш, е да се приготвиш за път. Лукас е решил да пътува този следобед и мисля, че е напълно прав. Колкото по-скоро напуснете града, толкова по-добре.
— Нямам никакво намерение да ходя където и да е със Стоунвейл.
Преди Клео да успее да каже нещо, някой потропа на вратата. Гласът на Нан се чу ясно през ламперията:
— Простете, мадам, но графът каза, че ако не се чувствате задължена да слезете долу, то тогава той ще бъде принуден да се качи горе и да ви смъкне долу.