Лукас предаде коня си на коняря и отиде да съпроводи Виктория по стълбите към къщата.
— Както виждате — каза тихо той, — предстои много работа.
— Това е точно заключение, милорд — тя се чувстваше като замаяна.
— Бих желал да си поделим работата, Вики. И двамата имаме интерес от Стоунвейл. Това е твой, както и мой дом. Това ще бъде домът на нашите деца.
Тя изтръпна при тези думи, като си спомни какво й бе казала Джесика Атертън — „Ако не успееш да се привържеш към Лукас, само си помисли колко ще му е тежко. Той трябва да получи и наследник от теб.“
Тя моментално се изви и разбра, че Лукас е видял раздразнението й, тъй като лицето му бе непроницаемо.
— Ще те представя на прислугата, въпреки че тя не е многобройна. Името на иконома е Григс. Той е от прислугата в Лондон. Прислужницата е мисис Снийф. Тя е от селото.
Изтощена от дългото пътуване, потисната от това, което бе видяла, и твърде горда, за да отвърне на плахите опити на Лукас за установяване на добри отношения, Виктория взе чантата си и тръгна нагоре по стълбите към своята нова спалня.
Този ден вечерята не бе никакво забележително събитие. Григс се извини за бедния избор на вино и за липсата на слуга, който да сервира. Храната бе ограничена по отношение на избор и лоша като качество. Но обстановката бе по-отчайваща и от храната. Килимът беше изтъркан, мебелите — надраскани и замърсени, а среброто — потъмняло. Полилеят над главите им не беше почистван от години.
Но Виктория се дразнеше най-много от строгата тишина край масата. Тя не бе човек, който може дълго да мълчи, и бе вече на края на възможностите си да пази тишина. Изглежда, Лукас бе забравил какви усилия й струва всичко това.
— Е, милорд! — започна тя, след като се подкрепи с една голяма глътка от виното. — Къде смятате да започнете да харчите парите ми? Вероятно в градините? Или във фермите на арендаторите? Или може би възнамерявате да обзаведете къщата? Тя наистина се нуждае от това.
Лукас отпи от чашата си и я погледна.
— Откъде искаш да започнеш, Вики?
— Защо ме питате? Спасяването на Стоунвейл е ваша работа, не моя — тя се усмихна студено. — Сега, когато имате парите ми, вярвам, ще измислите много начини, за да ги изхарчите. Вторият ми баща нямаше никакви проблеми при харченето на пари за коне и жени.
— Както изглежда, мадам, вие сте в затруднено положение, понеже не сте имали подобно предизвикателство в живота.
— Какво значи това — тя го изгледа подозрително.
— Вие сте интелигентна жена, пълна с енергия, която е имала достъп до много пари. Използвали сте парите, за да си откупите независимостта и да поддържате добре живота си в обществото, но вие никога не сте ги използвали за нещо наистина полезно.
Това я жегна.
— Винаги съм давала големи суми за благотворителна дейност.
— Което отнемаше твърде малко от вашето време и възможности. Още повече не сте имали нито съпруг, нито семейство, които да погълнат значителната ви енергия. Вие не сте измислили нищо друго за запълване на времето си освен рисуването на растения и случайните научни сказки. Единственият отдушник за вас бе обществото. Но вие сте се отегчили бързо и сте започнали да търсите приключения. Те, скъпа, ви докараха неприятности.
— Уверявам ви, сър, аз не бях отегчена от градския живот — Виктория бе разгневена.
— Не? Смятам, че скуката ви накара да мечтаете за среднощните бягства.
— Това не е истина — каза тя, като пребледня. — Вие не знаете защо търсех приключения през нощта и ще ви бъда благодарна, ако престанете да правите глупави предположения.
— Не, сигурен съм, че съм напълно прав — и той поклати замислено глава. — Първоначално вие бяхте привлечена единствено защото аз бях готов да ви дам приключенията, за които жадувахте. Не ви харесва, че съм се оженил по сметка, но как мислите, се сетих да ви предложа вълнуващи изживявания? Вие желаехте изцяло да ме използвате за свои цели, нали?
— Това не е вярно — възрази тя.
— Не допускате ли, че отидохте по-далеч в чувствата си от едно лекомислено желание да ме използвате, за да се доберете до съкровените си мечти?
— Да… Не… По дяволите, Лукас! Вие преобръщате думите ми.
— Въпреки това, мадам, вие сте тук и вече няма връщане назад. Вие знаехте какви рискове поемате, но избрахте начертания път пред тях. Първото правило на играта, мила моя, е да се научиш да губиш, без да хленчиш — каза Лукас.
— Аз не хленча. Аз съм бясна. Има твърде голяма разлика.