Лукас я гледаше потресен, а Виктория мълниеносно се изправи в леглото и изпъна ръка, сякаш искаше да го отблъсне. Той бе сбъркал. Тя не можеше да понесе факта, че е дошъл до нейното легло. Стомахът му се сви — как ще продължават така?
— Вики, за Бога…
— Ножът! Милостиви Боже, ножът! — тя гледаше свещта с ужас. — Не! Моля ви, не!
Лукас разбра, че тя бълнува. Явно я бе събудил по средата на някакъв кошмар и тя все още бе във владение на съня.
Той моментално остави свещта върху най-близката маса и я прегърна през раменете. Тя отвори уста и изкрещя още веднъж, очите й се насочиха към нещо, което само тя можеше да види.
— Виктория, престани — Лукас я разтърси.
Когато не видя знак за разбиране в очите й, той направи това, което рядко му се е случвало да върши с войник, изгубил ума и дума пред ужаса на битката — освободи едната си ръка и с премерена сила я плесна по лицето. Тя се сепна, като гледаше объркано, докато погледът й се спря на лицето му.
— Лукас — изохка тя, — мили Боже, това си ти! — издаде тих вик на облекчение и се хвърли в прегръдките му. Тя се вкопчи в него, сякаш той бе ангел, изпратен да я освободи от ада.
Чуха се стъпки в хола, а после тревожно чукане на вратата.
— Мадам? Милейди? Това съм аз, Нан. Всичко наред ли е?
Лукас с неохота се освободи от здравата хватка на Виктория. Тя изхленчи тихо в знак на недоволство, а той я успокои с една милувка.
— Тихо, скъпа. Трябва да видя твоята прислужница. Сега се връщам.
Той отиде до вратата и я отвори. Нан нервно обикаляше в хола.
— Бях на стълбите и се приготвях за лягане, когато чух писъка на милейди — Нан се вгледа в него. Под светлината на свещта, която държеше, очите й издаваха леко подозрение. — Всичко наред ли е?
— Тя е добре, Нан. Грешката е моя, събудих я по средата на лош кошмар.
— О, аз се чудех какво ли може да е станало? — очите на Нан вече не гледаха така обвиняващо. — Горката. От няколко месеца има неприятности с лоши сънища. Мисля, че това е една от причините да тръгне така по сбирки и нощен живот, за да може да бъде будна до сутринта. Но, както изглежда, отново е започнала да страда от тях. Може би няма да е зле да съм по-близо до нея.
— Няма нужда да се тревожиш, Нан. Сега тя си има съпруг, запомни това. Аз ще се погрижа добре за нея и сега съм й по-близък, отколкото ти.
Нан се изчерви и добави бързо:
— Да, сър. Е, тогава аз ще си лягам — тя се поклони и се затича надолу към хола.
Лукас затвори вратата и тръгна обратно към леглото. Виктория го наблюдаваше скрита в тъмното. Ръцете й обгърнаха свитите колена, очите й бяха широко отворени под мъждукащата светлина.
— Моите извинения, Вики. Не исках да се сепваш така внезапно по време на съня си — каза Лукас.
— Какво правехте, като се промъкнахте в моята стая? — попита язвително тя.
Той въздъхна, като разбра, че миговете на нейната слабост са отминали.
— Знам, че това ще те шокира, Вики, но сега ти имаш съпруг, а съпрузите имат право да се промъкват в спалните на своите жени — той премина през стаята и седна на ръба на леглото, като се правеше, че не забелязва нейния враждебен поглед. — Твоята прислужница каза, че страдаш често от кошмари, при това от доста време. Мислиш ли, че има някаква причина?
— Не.
— Питам, защото аз също имам неприятни сънища от време на време — каза внимателно той.
— Предполагам, че всеки човек ги има понякога.
— Да, но моят сън е особен. Той винаги е един и същ. А твоят?
— Да — каза тя колебливо и за да промени посоката на разговора, запита бързо: — Какво сънувате, милорд?
— Сънувам, че съм затиснат от умрял кон в средата на бойното поле, пълно с мъртви и умиращи мъже — Лукас пое дълбоко въздух, загледа се в нея и продължи: — На някои от тези мъже им остава малко живот. Всеки път, когато сънувам този сън, аз слушам виковете им, докато агонизират, и трябва да живея непрекъснато с болезнения въпрос, дали ще живея, или ще умра. Същевременно си мисля дали някой от мародерите, дошли да плячкосват умрелите, няма просто да ми пререже гърлото и всичко ще свърши.
Нейната тъжна въздишка и нежното докосване на пръстите й по краищата на пижамата му го накараха да трепне.
— Колко ужасно — прошепна Виктория. — Мили Боже! Лукас, колко ужасно! Твоят сън е по-гаден от моя.
— А какво сънуваш ти, Вики?
Пръстите й се вкопчиха в чаршафа и тя погледна надолу:
— В сънищата си аз винаги стоя на площадката на стълбището. Един… един мъж идва към мен. Той държи свещ в едната си ръка и нож — в другата.
Лукас чакаше, като се досещаше, че това не е всичко. Колебанието й при думата „мъж“ му подсказа, че тя познава лицето на този човек. Явно не желаеше да продължи своя разказ и да уточни за кого става въпрос. Той не искаше да я дразни с неприятни за нея въпроси. Но Лукас разбра, че в действителност сега й е по-близък дори от нощта на тяхната първа любов. Ако той е достатъчно мъдър, няма да насилва нещата. „Стратегия“, припомни си той. Когато един мъж има голяма цел, винаги постига повече с ум, отколкото със сила. Лукас се изправи и каза: