— Нещо друго, мадам — попита сухо Лукас.
— Да. Докато бях в селото, срещнах съпругата на викария, мисис Уърт, и поканих семейството им на чай утре следобед. Ще обсъдим от каква благотворителна дейност се нуждае селото. Ако обичате, подредете така времето си, че да можете да присъствате.
Лукас кимна в знак на разбиране:
— Ще проверя в програмата си дали съм свободен по това време. Това ли е всичко?
— Все още не. Трябва да направим нещо за ужасния път до селото. Твърде неудобно е да се пътува по него.
— Ще го впиша в програмата си, която явно се нуждае от допълнения — отбеляза Лукас.
— Направете го, милорд. Мисля, че това е всичко засега. — Виктория отново се усмихна мило на мистър Сетъруейт, който бе направо слисан, обърна се на пети и се упъти към вратата. Спря се на прага и хвърли един поглед през рамо към Лукас. — Има още нещо, милорд.
— Не се съмнявам — каза той. — Моля, продължете! Целият съм в слух.
— Каква е тази безсмислица за Кехлибарената дама?
— Къде чухте за това? — Лукас стрелна с поглед медальона, който тя носеше.
— Едно от децата ме нарече по този странен начин. Просто се питам дали сте запознат с това. Явно става въпрос за някакво местно предание.
— По-късно ще ви кажа каквото знам по въпроса, но то е малко — и Лукас стрелна с очи Сетъруейт.
— Както желаете, милорд. — Виктория сви безмълвно рамене и излезе от библиотеката, а Григс побърза да затвори вратата след нея. Навън я изгледа с изострено внимание.
— Не се безпокой, Григс — каза тя, като се смееше победоносно заради малкия си успех в библиотеката. — Лордът има зъби, но за да хапе, трябва нещо по-сериозно от едно посещение на съпругата му.
— Ще запомня това, мадам.
В библиотеката Лукас седна и отново започна да преглежда счетоводните книги от минали години. Усети, че Сетъруейт го гледа с голямо любопитство.
— Както виждате, жена ми ще проявява голям интерес към имението — отбеляза той.
— Да, милорд. Изглежда, че наистина проявява доста голям интерес към местните проблеми.
— Лейди Стоунвейл е жена, изпълнена с енергия и ентусиазъм — усмихна се самодоволно Лукас. — Тя се нуждае от интересно занимание, което да запълни цялото й време. Пазаруването в нашето бедно село е било проява на висше благоволение от нейна страна. Не мога да си представя, че дама с нейния вкус ще намери нещо истински привлекателно в местните магазинчета.
— Сигурен съм, че целта на посещението й е била да направи нещо за местното стопанство — продължи замислено Лукас. — Аз съм й благодарен за това. Значи и двамата ще се заемем с възстановяването на Стоунвейл. Както бях казал, ние имаме пред себе си трудна задача.
Сетъруейт погледна към купищата списания и счетоводни книги, които лежаха на писалището, и каза:
— Не възразявам, сър. Но спасяването на тези земи изисква наемането на цял полк. — Той погледна към своя господар като към герой, чувство, изпитвано често от младите хора към мъже, които са били на война. — Разбира се, вие имате опит във военните дела, сър.
— Между нас да си остане, Сетъруейт, но смятам предизвикателството — да възвърна плодородието на тези земи — за значително по-привлекателно от войната.
Сетъруейт, който не можеше да си представи нещо по-вълнуващо от войната, благоразумно си замълча и отвори списанието пред себе си.
По-късно вечерта Лукас се бе изтегнал във фотьойла, с изпънати напред към огъня крака, отдаден изцяло на едно чисто мъжко удоволствие — да гледа как неговата съпруга му сипва чай след вечеря. Поднасянето на чай бе просто нещо, но сега то значеше твърде много за него. Не бе толкова глупав, за да мисли, че Виктория се е примирила вече с обстоятелствата, но в този жест на жена си видя известен напредък в тази посока. Внезапно осъзна, че като повечето мъже, и той не разбира онези дребни порядки, които превръщат къщата в дом. Най-малкото, не бе наясно с тези неща доскоро, докато се ожени. Откри също, че не получава от всички тези неща, които се очаква да съществуват в едно семейство.
През последните три дни той живя в състояние на напрегнато примирие. Примирие, което бе на косъм от откритата война. Нищо в домакинството не изглеждаше по-важно от такива прозаични неща, като приготвянето на храната и почистването на стаите. Григс бе започнал да се отчайва, мисис Снийф се боеше дали няма да напусне от прекомерно многото работа. Но от момента, в който Виктория се върна от селото, нещата започнаха да се променят. Лукас осъзна, че жадуваше за всяка глътчица от сладостта на семейната хармония. Поднасянето на чай от Виктория бе едно от тези прекрасни нещица. То бе първото, което тя лично му поднасяше след брачната клетва.