Три часа по-късно Лукас лежеше в леглото си и чувайки слабите шумове от съседната стая, се чудеше дали не е пълен глупак, като продължава да се въздържа. Може би играта на изчакване не бе най-добрата стратегия.
Той чу още едно изохкване, сякаш Виктория бе станала от леглото. Явно и тя не бе заспала. Вероятно се страхуваше да заспи толкова рано, за да не сънува отново кошмари.
С нищо не можеше да се сравни страстта, която изпитаха, когато прогонваха лошите сънища. Като истински съпруг, той бе длъжен да осигури на съпругата си удобства и сигурност дори ако трябва да приложи сила. Непоколебимо решен на това, отметна завивките и посегна към халата си. Така повече не можеше да продължава. По един или друг начин те трябва да създадат нормални семейни отношения. Още повече, бе съвсем очевидно, че неговото въздържане не повлия ни най-малко на вироглавството й. С други думи — тя се нуждаеше от ухажването му.
Той чу как външната врата на нейната спалня се отвори и затвори точно когато понечи да почука на вратата между двете спални. Тогава бавно завъртя дръжката и влезе в празната стая на жена си.
Спалнята бе разхвърляна като след паника, обхванала обитателя й. Но тя не бе толкова луда, за да избяга посред нощ. После той си спомни, че Виктория обичаше да се разхожда нощем. Даже и той бе спомогнал за това.
Лукас остави свещта и бързо обу панталоните си и ботушите. Облече ризата и само след минута се движеше бързо надолу към хола. Инстинктът му подсказа, че тя е излязла през вратата на кухнята. По този път той се измъкна незабелязано от къщата. Щом излезе навън, моментално видя Виктория — тя стоеше насред разнебитената и тъжно избуяла градина. Облечена бе в своята кехлибарена пелерина, с качулка на главата, за да се предпази от хладината. Стоеше тиха, осветена от лунните лъчи. Спомените от всички подобни нощи, когато имаше среща с нея в градината на леля й, нахлуха в съзнанието му и го изпълниха с желание, което стигна до физическа болка.
Това бе неговата съпруга и той я желаеше.
Лукас закрачи тихо в тъмнината, стараейки се да не вдига шум, но тя усети присъствието му и се обърна. Дъхът му спря.
— Липсват ми нашите среднощни срещи в градината — тихо каза той.
— Вие ме подлъгахте по най-хитрия начин, като ми обещахте приключения, нали? Аз бях хваната от тази примамка така, както не са хващали никого другиго.
Стомахът му се сви от горчивината в гласа й.
— Сама ли си тръгнала да търсиш приключения, Вики. Съмнявам се, че в селото има игрални и публични домове или странноприемници, пълни с млади аристократи и техните оперни танцьорки. — Той вървеше към нея, докато разстоянието помежду им не се скъси съвсем.
— Аз просто исках да се поразходя — спокойно каза тя.
— Ще ми разрешиш ли да те придружа?
— Имам ли избор?
— Не. — Като че ли щеше да й разреши да се мотае наоколо сама, помисли си Лукас. — Къде смяташе да се поразходиш?
— Не знам. Не съм мислила за това.
Той се опита да си спомни какво бе видял през последните няколко дена, докато обикаляше на кон земите.
— Има една празна къщичка недалеч оттук. Сигурен съм, че е била на пазача, когато Стоунвейл са имали пазач. Искаш ли да се разходим до там?
— Добре — каза тя и се замисли.
— Прекрасна нощ, нали?
— Смятам, че е твърде студена.
— Да — съгласи се Лукас, като мислеше съсредоточено. Вън от къщичката имаше струпани дърва за горене. Жалко, че не заповяда да изчистят мястото, когато вчера го посети. Той се препъна в несъществуващ камък и изохка.
— Какво ви става? — попита Виктория намръщена.
— Нищо особено. Кракът ми ме наболява малко тази вечер — каза той, като се опитваше да изглежда твърд и храбър.
— Наистина. Лукас. Смятам, че отсега нататък трябва да се научите да не излизате при студено време, когато кракът ви боли.
— Без съмнение, вие сте напълно права, мадам. Но, изглежда, вие искате да тичате тази нощ и аз нямам почти никакви шансове да ви придружавам по този начин.
— Случили сте на богата булка, която не обича този спорт. Прекрасната мис Пилкингтън щеше да ви прилича повече.
— Така ли мислите? Предполагам, че е била в списъка на Джесика Атертън, но едва ли бих се впуснал с голям ентусиазъм. Има нещо твърде отегчително в това да се ожениш за мис Пилкингтън. Както ти и Анабела казвахте, тя е същата като лейди Атертън.
Виктория придърпа качулката си още по-напред и гласът й започна да заглъхва.
— Вие сте напълно прав в случая. Смятате, че лейди Атертън е затъпяла през годините, но трябваше да се огледате по-добре за мис Пилкингтън. Не ме заблуждавайте! Тя е много мила и е само на 19 години. Веднъж ми довери, че има религиозно призвание.