Виктория изглеждаше сепната от неговата напористост, но легна с желание по гръб, когато той я просна върху пелерината. Лукас се отказа да се бори с дрехите й и се задоволи с вдигане на фустата й до кръста. После я погледна, за да види дали е раздразнена от липсата на галантност. Когато видя светещата й усмивка, започна да сваля своите дрехи.
— По дяволите!
— Какво има? — попита тя.
— Нищо. Просто съм непохватен.
Най-после той разкопча панталоните си.
Пресметна, че няма време да сваля бричовете и ботушите. Желанието му го изгаряше отвътре. После легна върху нея, почервенял и възбуден. Хвана с ръце бедрата й, а тя ги отвори, като му се отдаваше. Той се намести между краката й, чувствайки влажната топлина. След това засмука внимателно едната й гръд.
Тя извика и се вкопчи в него. Той усещаше първоначалната съпротива на тялото й, докато навлизаше все по-навътре. Сети се, че всичко това е твърде неочаквано за нея.
— Движи се, скъпа. Отвори се за мен. — Той промуши ръка, хвана едното й бедро и я разклати, така че да може да проникне по-навътре.
— Лукас!
— Болка ли ти причинявам? — Гласът му бе дрезгав дори за неговите уши.
— Не, но усещането е неописуемо. О, Лукас!
— Знам, скъпа, знам. — Той усети как краката й се вдигнаха и го обгърнаха изцяло. — Сложи краката си на кръста ми. Така. Да. — С нежно възклицание тя му се отдаде така, както направи това първата нощ. Бе се вкопчила в него, шепнеше името му и го молеше за изживяването, което й бе обещал.
Той отвори очи и видя, че нейните са плътно затворени. Тя дишаше тежко, вратът й докосваше рамото му. Тя бе на върха на страстта си и гледката му подейства силно. Той бе истински пленен.
— Лукас!
— Да — той се отпусна върху нея, като потрепваше от удоволствие. След това усети как тялото й се изпъна и разбра, че тя бе съвсем близо до своя върхов момент. Тогава махна ръката си от бедрото й и започна да гали с един пръст тъмната цепнатина, където двете тела се бяха съединили.
Виктория отвори очи, а устните й се разтвориха за един искрен, чисто женски вик:
— Лукас! Мили Боже, Лукас!
След това тя го задърпа още по-силно към себе си и той чу своя собствен триумфален вик на облекчение, който изпълни стаята.
Минаха няколко минути, докато той успя да се съвземе. Когато се успокои, застана на една страна и притисна силно Виктория към себе си. Огънят все още грееше силно и разиграваше в радостен танц сенките по стените. Лукас усети крака на жена си да се плъзга по неговия, докато се гушеше в прегръдките му.
— Трябва да признаете, мадам, че бракът има някои предимства. Поне сега не ни се налага да се притесняваме да не бъдем открити и заплетени в обществен позор. Не мислите ли, че следващия път бихме могли да опитаме от удобствата на моето или вашето легло? Матракът в странноприемницата беше неравен, а този под е дяволски твърд.
— Това е приключение. Не смятате ли, че е твърде скучно да използваме собствените си легла, сър?
— Ето защо се ожених за жена със склонност към приключения. Тя иска да се люби само на необичайни места при необикновени обстоятелства. — Лукас разроши късите й къдрици с ръка. — Не се безпокойте, мадам, съпругът ви ще направи всичко възможно, за да ви развлича и весели и във вашето собствено легло.
— Казвате го така, сякаш трябва много да се потрудите за това — каза тя.
— Повярвайте ми, ще ми бъде безкрайно по-леко да измислям интересни неща, които да споделя с вас, възползвайки се от удобствата на нашите спални, вместо да ви преследвам по нощите, като най-голяма палавница.
Тя не отговори, само се изви в ръцете му, изпълнена със сладост. Не направи опит да се измъкне от прегръдките му, но продължи да мълчи. Лукас започна да се притеснява.
— Лукас?
— Да, скъпа?
— Ще се закълнеш ли, че ти не организира нещата така, че да бъдем заловени от леля ми в странноприемницата?
Той се ядоса много, удоволствието му бе помрачено. Намръщен, Лукас се надигна, застана на лакти и се обърна към нея:
— По дяволите, Вики! Аз се опитвах да те прелъстя, а не да те унижа. Как можеш да си помислиш, че ще извърша подобно нещо?
— Ти сам каза, че си искал да се ожениш за жена с добра зестра.
— Аз исках да се оженя за теб — поправи я грубо той, — а не просто за жена със зестра. Още повече, за да бъда напълно откровен, аз не се нуждаех от такъв подход като този да организирам залавянето ни от твоята леля при толкова смущаващи обстоятелства.
— Какво искаш да кажеш? — веждите й бързо се свиха.
— Само това, че извърших едно похвално за себе си дело, като те примамих да се омъжиш. Не съм търсил помощта на никого. Всичко беше въпрос на време, докато се убедиш да се омъжиш за мен.