— Запознат съм с нея.
Виктория съсредоточено се наведе напред и каза:
— Кехлибарения рицар и неговата дама са били видени в областта?
Жената на викария се изсмя нервно:
— Точно тук, върху земите на вашето имение, ако позволите да отбележа. Така историята беше разказана сутринта. Изглежда рицарят и дамата му са били забелязани да се разхождат към къщата през градините някъде след полунощ. Това не е ли приятно знамение?
— Изумително — каза Виктория, докато истината започваше да се избистря в главата й. Представи си как тя и Лукас може би са се сторили на стреснатия бракониер в късната доба — тя бе загърната с кехлибарената си пелерина. — Казвате, че са се разхождали към къщата през градините? — Тя почувства убийствения поглед на Лукас, но реши да не му обръща внимание. Положението беше прекалено забавно. — Какво може да са правили, ходейки наоколо по това време на нощта, как мислите?
Лукас се закашля:
— Скъпа моя, би ли ми наляла още една чаша чай? Струва ми се, че съм доста жаден.
— Да, разбира се. — Виктория му се усмихна с очи, докато му наливаше чай. В отговор той й хвърли свиреп поглед, който само допълнително я въодушеви. — Какво казвахте, мисис Уърт?
— Аз ли? За това, какво може да са правили те, докато са се мотаели наоколо посред нощ ли? О, Боже — добрата жена едва се усмихна, — е, все пак те са призраци, както знаете. Предполагам, че това е единственото време, по което им е позволено да се появяват насам. И според легендата двойката е доста склонна към среднощни срещи. Изглежда, че двамата имат навика да яздят в тези земи посред нощ и да се завръщат в къщата малко преди разсъмване.
— Достатъчно вече сме говорили за призраци, скъпа. — Викарият се закашля. — Ще накараш лорд Стоунвейл и дамата му да си помислят, че с нищо друго не се занимаваме, освен с призрака на селото.
— Никога — заяви Виктория. — Намирам го за много интересно. Нали така смяташ, Стоунвейл?
— Намирам, че всичко това са глупости — каза властно Лукас.
— Трябва да разберете — каза бързо жената на викария, — хората от селото се вълнуват, като слушат историята. На тях им се иска да й вярват, защото им се иска наистина нещата да започнат да се променят към по-добро. Според легендата Стоунвейл ще започне да разцъфтява отново само когато Кехлибарения рицар и дамата му се завърнат. Моля ви, милорд, да не унищожавате малката история, свързана с надеждите им!
— Да. — Виктория се усмихна сладко на съпруга си. — Моля ви, не убивайте радостта, Стоунвейл!
Викарият и жена му изумено се загледаха в нея. Лукас само хвърли още един убийствен поглед и отпи от чая. Гостите усетиха, че случайно са попаднали в една лека съпружеска свада. Викарият стана още по-червен и побърза да промени темата на разговора:
— По-добре да видиш двойка безвредни призраци, отколкото този разбойник, който е станал страшна напаст за хората от околията през последните два месеца.
— Разбойник? — вниманието на Виктория моментално беше привлечено от това съобщение. — Какво по-точно е това с разбойника? Вие обиран ли сте, Реверънд?
— Аз не. И никой от хората от селото, които аз познавам. Смея да отбележа, че никой от тях не си заслужава трудът на този човек. Но има доклади от няколко пътнически коли с вагони. Страхувам се, че подлецът е доста неумолим. При един от случаите водачът на колата извадил пистолет и накарал разбойника да избяга в храстите. В друг случай пътниците са му дали дребни монети и един пръстен без стойност.
— Разбойниците обикновено имат свърталище в местността, където се занимават с нещо — забеляза замислено Лукас. — Мислите ли, че този човек може да е някой местен жител?
Викарият поклати главата си доста бързо, като изглеждаше по-обезпокоен от всякога.
— Осмелявам се да кажа — не. Може би е някой, който преминава оттук. Няма да се учудя, ако този човек напусне точно сега областта. При неговата професия е по-разумно да се сменя територията на действие.
Викарият беше доволен, че е сменил насоката на разговора.
— Не искам да бъда нахален, Стоунвейл, но помислили ли сте за видовете зърнени култури, които ще засаждате? Аз живея тук от доста години и имам известни наблюдения върху това, какво вирее най-добре на тази почва.
Мисис Уърт изведнъж се разтревожи:
— Наистина, скъпи, убедена съм, че негово благородие, ако се нуждае от съвет, ще го поиска.
— Разбира се, разбира се. — Викарият стана още по-червен. — Съжалявам за това, което казах. Градинарството е мое хоби. Аз считам себе си за нещо като учен в тази наука.