— Ти си достатъчно зает да харчиш голяма част от моите пари за подобни подобрения. Този проект за каменовъглените мини е мое лично вложение, което бих искала да направя за моя сметка.
— Вики, довери ми се в това отношение! Каменовъглените мини са рисковани вложения особено когато се управляват от други. Ако наистина се интересуваш от минното дело, можем да помислим за инженерен план на Стоунвейл. В Йоркшир също има въглища, а също така и други минерали, и можем да имаме някаква печалба, ако потърсим в имението. Но не мога да ти разреша да хвърляш парите си в някакъв отдалечен проект, върху който ние няма да имаме никакво право да упражняваме контрол.
Виктория се отправи към бюрото в библиотеката и хвърли върху него писмото.
— Ти смяташ да ми забраниш да правя с парите си каквото искам и да не ми разрешиш да ги използвам, както намеря за добре?
Лукас се помоли на Господ да се случи чудо, но нищо не стана. Той трябваше да се справи с дяволския въпрос сам-самичък и вече знаеше, че няма друг изход. Опита се внимателно да подбере следващите си думи:
— Ти дойде при мен с един голям доход, който трябва да бъде запазен за доброто на нашите деца, за нашите внуци и за техните деца. Като твой съпруг, аз имам задължението да те предпазвам при влагането на пари.
— И аз така мислех — отбеляза мрачно Виктория. — Предполагам, че винаги така се започва. Съпругът обяснява на жена си, че тя не е компетентна да управлява сама своите работи и трябва да му позволи той да се грижи за тях. Оттам той тръгва, поема пълния контрол, като не й позволява да каже каквото и да е по това, как да се използват парите й.
Това го разгневи. Той нетърпеливо отправи ръката си към отчетната книга, която лежеше отворена върху бюрото:
— За да бъда напълно откровен, скъпа, аз не съм сигурен, че ще се справиш с всичките си решения. Изглежда, че имаш склонност да поемаш големи рискове във финансовите си сделки. Често доста си закъсвала.
— Винаги съм се оправяла — изстреля тя в отговор, — както ти сам можеш да се убедиш, ако погледнеш текущите ми доходи.
— Да, благодарение на имотите в града. Разбираш ли, Вики, най-сигурни са вложенията на пари в земя. Те са като подслон за наследство, подобно на твоето. Нямаш изгода да поемаш рискове с различни фондове, корабоплаване или проекти за далечни каменовъглени мини.
— Няма смисъл да поемам рискове? Това звучи смешно от твоята уста. Преди да се ожениш за мен, целият ти доход идваше от поемане на рискове. Какво може да бъде по-рисковано от това да бъдеш на бойното поле или на игралните маси?
Думите й още повече го раздразниха.
— По дяволите, Вики, нямах друг начин, по който да си изкарвам парите. Правех това, което ми се налагаше да правя. Но нещата се промениха. Ние двамата носим отговорността да управляваме Стоунвейл и дохода, който ти донесе с тази женитба, колкото може по-разумно. Времето, в което си поемала огромни рискове с твоето състояние, свърши.
Тя пристъпи напред и сложи и двете си ръце върху бюрото му. Очите й горяха от ярост.
— Кажи го с прости думи, Стоунвейл. Искам и двамата да чуем как го казваш.
— Не виждам как по-просто бих могъл да го обясня.
— Кажи ми го много ясно, че ми забраняваш да използвам парите си по какъвто и да е начин, както аз бих желала. Нека да говорим помежду си на достъпен език.
Гневът му нарасна още повече и се изравни с нейната ярост, когато й каза:
— Ти определено се опитваш да ми поставиш капан, Вики. Искаш от мен да избирам между думите, които ще ти дадат пълна свобода, и тези, които ще ме превърнат в още един проклет деспотичен съпруг, точно като мъжа, който се е оженил за майка ти. Мислиш ли, че можеш толкова лесно да постъпваш така нечестно с мен?
— Не се опитвам да те използвам нечестно. Напротив. Ти се опитваш да постъпваш нечестно с мен. — Гласът на Виктория не трепваше под свирепия му поглед.
— Опитвам се да те предпазя от безразсъдната ти натура.
— Безразсъдна? Ти ме наричаш безразсъдна? Точно ти, който си изкарвал прехраната си първо като войник, а после като комарджия? Ха! Това е едно извинение и ти много добре го използваш. Искаш пълен контрол върху моите пари и ми съобщаваш, че повече няма да ми позволиш да ги използвам, както намеря за добре. Какъв е следващият ти ход, Лукас? Ще ме принудиш ли да приема една малка тримесечна издръжка? Ще трябва ли да бъда благодарна, че ще купувам всичките си дрехи и бои, и книги, и по някой кон от това, което междувременно ще ми отпуснеш от дохода?
С това чашата преля. Той изгуби и малкото самообладание, което му беше останало.
— Защо не? Ако смяташ да ми играеш ролята на лекомислена прахосница, която и не помисля за спестяване, няма да имам друг избор и ще постъпя точно по този начин. Но и двамата знаем, че ти си достатъчно умна и няма да постъпваш така, за да ме ядосваш нарочно.