Выбрать главу

Книгата се продава само със списание STORY.

Всички права са запазени.

Kathy Reichs

DEJA DEAD

C o p y r i g h t © 1 9 9 7 by K a t h l e e n I R e i c h s

ОТДАВНА

МЪРТВИ

© Дори Габровска, превод

© Иван Шекерджиев, дизайн корица

© Санома Блясък България, 2012

ISBN 978-954-8186-65-0

1.

Не мислех за мъжа, който си бе пръснал черепа. Вече го бях пра­

вила. Сега се опитвах да го сглобя. Две части от черепа му лежаха пред

мен, трета стърчеше от напълнена с пясък стоманена купа, а лепило­

то още съхнеше върху повторно събраните частици. Имаше достатъ­

чно костен материал, за да се потвърди самоличността. Коронерът*

щеше да бъде доволен.

Беше късно следобед, четвъртък, 2 юни 1994 г. Докато лепилото

съхнеше, се отнесох надалеч. Почукването, което щеше да ме изтръгне

от мислите ми, да отклони живота ми от обичайния курс, да промени

представата ми за границите на човешката извратеност, щеше да про­

звучи след десет минути. Наслаждавах се на гледката към река Сен

Лоран - единственото достойнство на претъпкания ми тесен кабинет.

Незнайно защо, видът на водата винаги ме ободрява, особено когато

тече ритмично.

Очаквах с удоволствие предстоящия уикенд. Бях си наумила едно

пътуване до Квебек, но плановете ми бяха съвсем смътни. Канех се

да посетя Равнините на Ейбръхам, да хапна миди и палачинки, да си

накупя дрънкулки от уличните търговци. Бягство чрез туризъм. Жи­

веех в Монреал вече от година, работех като съдебен антрополог на

провинцията, но още не бях ходила в Квебек, така че това ми се стру­

ваше добра идея. Имах нужда от два-три дни без скелети, разложени

тела или трупове, извадени от реката.

На мен лесно ми хрумват идеи, но трудно ги осъществявам. Обик­

новено оставям нещата да се развиват от само себе си. Може би това е

път за бягство, моят начин да се измъкна безнаказано от доста намере­

ния. Нерешителна в контактите си с хората, но отдадена на работата.

Усетих още преди да почука, че стои отвън. Въпреки че се движе­

ше тихо за човек с неговото телосложение, мирисът на стар тютюн

за лула го издаваше. Пиер Ламанш беше директор на Лаборатория­

та по съдебна медицина от почти две десетилетия. Посещенията му

в моя кабинет никога не бяха без конкретен повод и сега предполо­

жих, че не ми носи добри новини. Ламанш почука леко на вратата с

кокалчетата на пръстите си.

- Темперанс? - Произнесено така, името ми се римуваше с Транс.

Той не би използвал съкратената версия на името ми. Навярно за него

то просто бе непреводимо**. Беше единственият, който не ми викаше Темп.

* Следовател при смъртни случаи. - Б. пр.

** На английски език temperance означава умереност, въздържаност. - Б.

ред.

5

- Да? - След месеци вече говорех френски автоматично. Бях при­

върна тук преди понеделник, но един глас в главата ми се обаждаше

стигнала в Монреал с представата, че говоря перфектно езика, но не

и твърдеше друго.

бях предвидила квебекското наречие. Овладявах го, обаче бавно.

- Току-що ми се обадиха. - Той погледна малкото розово листче,

Когато лятото пристигне в Монреал, то се втурва като танцьор на

което държеше. Всичко във физиономията му бе вертикално - чер­

румба - с ослепителнобяла риза с къдрички, лъскав клин и блеснала

тите и бръчките, спускащи се по лицето успоредно на носа и ушите

от пот кожа. Лятото тук е буйно, неприлично празненство, което трае

му. Като цяло напомняше точно на басет*. Това лице навярно бе из­

от юни до септември.

глеждало старо още в младостта му и бръчките само се задълбочава­

Всички го посрещат с радост и му се наслаждават. Животът се пре­

ха с времето. Не бих могла да отгатна възрастта му. - Двама работ­

нася на открито. След дългата мрачна зима отново се появяват улич­

ници от „Електроснабдяване" са намерили някакви кости днес. - Взря

ните кафенета, колоездачите и младежите с ролери, които се надпре­

се в лицето ми, което нямаше щастлив вид. Очите му отново се втрен­

варват по алеите, по улиците се редуват фестивал след фестивал и

чиха в розовото листче. - Близо са до мястото, където миналото лято

тълпите изпълват тротоарите с шумна гълчава.

бяха намерени старите гробове - продължи на разбираем книжовен

Колко различно е лятото край Сен Лоран, сравнено с лятото в род­

френски. Никога не бях го чувала да използва съкратена форма. Нито