Выбрать главу

- Да. Току-що дадох снимките на зъбите на доктор Бержерон.

правил нищо открито агресивно, се наблюдаваше модел на нараства­

- Той е дошъл в понеделник?

ща дързост от негова страна. В неделя вече споделях страха на Габи.

- Ще излиза в отпуска за две седмици и се е отбил да довърши ня­

Решихме тя да остане при мен засега, макар да не бях сигурна до­

какви доклади.

колко безопасен е собственият ми дом. Късно в петък Райън ми се бе

- Късмет. - Поставих черепа в пластмасова ваничка. - Райън мис­

обадил, че патрулната кола ще продължи наблюдението до понедел­

ли, че е открил името.

ник. Всеки път, когато излизахме на разходка, кимах за поздрав на по­

- О, нима? - повдигна вежди Денис.

лицаите. Габи мислеше, че те стоят заради влизането в градината ми.

- Сигурно е станал в ранни зори. Съобщението му бе записано от

Не й обясних истинската причина. Трябваше да укрепя новородено­

ношния дежурен.

то й усещане за сигурност, а не да го съсипвам.

- Името на скелета от Сен Ламбер или на твоя приятел тук? - по­

Предложих да съобщим за преследвача й, но тя решително отка­

пита, като посочи черепа. Очевидно новината вече се бе разпростра­

за, тъй като се страхуваше, че намесата на полицията ще компроме­

нила.

тира момичетата, които интервюираше. Предположих, че се страху­

- Може би и на двата. Ще ти кажа, като науча.

ва да не изгуби доверието им и достъпа до тях. Съгласих се с неохо­

Отправих се към кабинета си и по пътя се отбих при Бержерон.

та.

В понеделник я оставих и тръгнах за работа. Тя смяташе да си взе­

Той беше разговарял с Райън. Детективът бе открил досие на изче­

ме някои неща от апартамента. Съгласи се с мен да не ходи в Мейн

знала жена, чието описание съвпадаше достатъчно, за да се поиска раз­

известно време и вместо това да напредне с писането. За целта й тряб­

решение за достъп до медицинските картони на изчезналата. В момен­

ваха лаптопът и файловете.

та действаше по въпроса.

Когато пристигнах в кабинета си, минаваше девет. Райън вече се

- Знаеш ли нещо за нея?

бе обаждал. Бележката гласеше: „Имам име. АР". Когато го потърсих,

- Н е .

беше излязъл, така че отидох в хистологичната лаборатория, за да про­

- Ще приключа с черепа до обяд. Ако ти трябва, просто се отбий.

веря резултатите от сувенира, намерен в градината ми.

198

199

Прекарах следващите два часа в оценка на пола, расата и възраст*

- Съвпадат. Искам да видя какво ще излезе от анализа на пръстта

та на черепа. Отбелязвах чертите на лицето и мозъчната кухина, пра­

по черепа и по скелета. Може би ще успеем да направим поленов*

вих измервания и пуснах дискриминативен анализ на компютъра си.

профил. Но съм убедена. Дори следите от разрезите са еднакви. Жал­

Постигнахме единомислие. Черепът принадлежеше на бяла жена.

ко, че ги няма горните шийни прешлени, но това не е фатално.

Като скелета от Сен Ламбер.

Грейс Дамас. Докато обядвах, името постоянно отекваше в глава­

Възрастта бе по-трудна за определяне. Единственото, на което

та ми. Грейс Дамас. Номер пет. Дали? Още колко щяхме да открием?

можех да разчитам, бе затварянето на черепните сутури, изключи­

Всяко от имената бе прегорило следа в съзнанието ми като знак за жи-

телно ненадежден критерий за определяне на възрастта. Компютъ­

госване. Моризет Шанпу. Тротие. Ганьон. Адкинс. Сега още една. Да­

рът не можеше да ми помогне. Предположих, че в момента на смъртга

мас.

е била между двайсет и седем-осем и трийсет и пет годишна. Може

В един и половина Райън дойде в кабинета ми. Бержерон вече му

би най-много четирийсетгодишна. Отново съвпадаше с костите от

бе съобщил, че анализът на черепа потвърждава самоличността. Обяс­

Сен Ламбер.

них му, че същото важи и за скелета.

Потърсих други индикатори за съответствие. Обща големина.

- Какво знаеш за нея? - попитах го.

Здравина на мускулните връзки. Степен на артритни промени.

- Била е на трийсет и две години. С три деца.

Състояние на костите. Степен на съхранение. Всичко съвпадаше.

- Божичко!

Бях убедена, че това бе липсващата глава на скелета от манастира

- Добра майка, вярна съпруга. Активна доброволка в църквата. -

„Сен Бернар", но се нуждаех от още потвърждения. Преобърнах че­

Погледна бележките си. - „Сен Деметриус" на „Хъчисън". Близо до

репа и огледах внимателно основата.

Авеню дю Парк и „Феърмон". Изпратила децата на училище една су­

По тилната кост, близо до точката, където черепът се допира до