ставаше по-дързък, или жаждата му за кръв се засилваше. Сърцето ми
смъртта не можеше да бъде определена, следите по костите сочеха,
заби силно, докато осмислях значението на този факт. Малко повече
че тялото е било разчленено, а коремът - разпорен. Ръцете са били отря
от седмица бе минала от смъртта на Маргарет Адкинс.
зани и убиецът бе напъхал домакински вакуум за отпушване на кана
ли във вагината й. Двайсет и три годишна.
Маргарет Адкинс бе убита на 23 юни, преди малко повече от сед
26.
мица. Двайсет и четири годишна, имала един син и живеела със съпру
га си, въпреки че нямали сключен брак. Била е пребита до смърт. Ко
Чувствах се като затворник в собствената си кожа. Изплашена и
ремът й бил разпорен, едната гърда - отрязана и напъхана в устата
отчаяна. Образите в главата ми ме дразнеха, но не можех да ги про
й. Във вагината й била пъхната метална статуетка.
гоня.
Клодел беше прав: нямаше повтарящ се модел в начина на действие
„Не можеш да контролираш собствената си съдба, камо ли съдба
на убиеца. Всички бяха пребити, но Моризет Шанпу бе и застреля
та на другите. - смъмрих се аз. - Няма новини за Сен Жак. Нито за това
на. Тротие бе удушена. Адкинс бе пребита с бухалка. Дяволите да го
кой е оставил черепа в двора ти. Перкото на Габи още е на свобода.
вземат, за Дамас и Ганьон не знаехме дори причината за смъртта.
Клодел сигурно е подал оплакването срещу теб. Дъщеря ти е на път
Четях отново и отново това, което бе причинено на всяка жена. Има
да прекъсне следването си. В главата ти живеят пет мъртви жени и най-
ше вариране, но и нещо общо. Садистична жестокост и осакатяване.
вероятно към тях ще се присъединят шеста и седма при темповете, с
Трябваше да е един и същи човек. Някакво чудовище. Дамас, Гань
които напредва това разследване."
он и Тротие бяха разчленени и изхвърлени в найлонови чували за бо
Погледнах часовника си - 2,15 следобед. Не можех да понеса да
клук. Коремите им бяха разпорени. Ганьон и Тротие бяха с отряза
остана в кабинета си и минута повече. Трябваше да направя нещо.
ни ръце. Моризет Шанпу бе разпорена и с една отрязана ръка, но не
бе разчленена. Адкинс, Ганьон и Моризет Шанпу бяха претърпели ва
Но какво?
гинално проникване на чужд предмет. Другите - не. Гърдата на Ад
Погледнах доклада на Райън. Една идея започна да се оформя в гла
кинс бе отрязана. При другите не бе извършено подобно осакатява
вата ми.
не. Или беше? От Дамас и Ганьон не бе останало достатъчно, за да
Направо ще побеснеят, казах си.
определим.
Да.
202
203
Проверих доклада. Адресът бе отбелязан. Извиках таблицата на
жички, кутии с храна и други рибешки аксесоари. Резбовани врати во
екрана на компютъра си. Всички бяха там, заедно с телефонните но
деха към кухнята. Забелязах работен плот в средата на кухнята и от
мера.
местих поглед.
Соловите акции няма да помогнат на ситуацията с Клодел.
Господин Шанпу разчисти част от канапето и ми предложи с жест
Не.
да седна. Той се отпусна на едно кресло.
Може да загубиш и подкрепата на Райън.
- Господин Шанпу - започнах отново, - аз съм доктор Бренън от
Вярно.
Лабораторията по съдебна медицина.
Разпечатах данните от екрана, направих избор и набрах номера.
Замълчах дотук с надеждата да избегна по-нататъшните обясне
На третото иззвъняване ми отговори мъж. Изненада се, но се съгла
си да се срещнем. Грабнах чантата си и хукнах в летния ден.
ния за точната ми роля в разследването. Каквато всъщност нямах.
Пак беше горещо и въздухът бе толкова наситен с влага, че човек
- Да не сте открили нещо? Аз... Толкова време мина, че се старая
би могъл да напише инициалите си с пръст. Маранята отразяваше ис
вече да не мисля за това. - Говореше, забил поглед в паркета. - Го
крящите лъчи на слънцето и ги разпръсваше във всички посоки. Ка
дина и половина, откакто Франсин умря. Вашите хора не са се обаж
рах към дома, в който Франсин Моризет Шанпу бе живяла със съпру
дали повече от година.
га си. Бях избрала нея заради близостта. Мястото бе съвсем близо до
Чудех се как по-точно ме причисляваше към „вашите хора".
Сентьрвил, на по-малко от десет минути от собствения ми апартамент.
- Отговорих на тожова много въпроси, разговарях с тожова мно
Ако се издънех, поне щях направо да се прибера.
го хора. С коронера. Полицаите. Пресата. Дори наех частен детектив.
Открих адреса и спрях. Улицата бе с тухлени къщи, всяка с бал
Наистина исках този човек да бъде заловен. Нищо не стана. Не наме
кон с железни перила, подземен гараж и ярко оцветена врата.
риха никакви следи. Можем да ограничим момента на смъртта й в рам
За разлика от повечето квартали в Монреал, този тук нямаше име.
ките на един час. Следователят каза, че била още топла. Този мани
:
Съживяването на града бе трансформирало индустриалния район и бе
ак убива жена ми, излиза си спокойно и изчезва безследно. - Покла
заместило релсите и цеховете с къщи, барбекюта и засадени домати.
ти глава невярващо. - Открихте ли нещо?
Кварталът бе чист, обитаван от хора от средната класа, но страдаше
В очите му се четеше смесица от мъка и надежда. Прониза ме чув
от криза на идентичността. Бе прекалено близо до центъра на града,
ство на вина.
за да се възприема като истинско предградие, но и не влизаше в очер
- Не, господин Шанпу. Всъщност не. - Освен че четири други жени
танията на скъпия център. Функционален и удобен, на него просто му
може би са били убити от същия изверг. - Просто исках да обсъдим
липсваше специфично излъчване.
гшкои подробности, за да видя дали не сме пропуснали нещо.
Натиснах звънеца и зачаках. Уханието на прясно окосена трева и
Надеждата се стопи и той видимо се затвори в себе си. Облегна се
мирисът на боклук си съперничеха в горещия въздух. Две къщи по-
на стола си и зачака.
надолу пръскачка сипеше вода по миниатюрна морава.
- Вашата съпруга е била диетолог?
Когато мъжът отвори вратата, ми заприлича на пораснало бебе. Ко
Той кимна.
сата му бе руса и оредяваща, завита по средата на челото на къдри
- Къде работеше?
ца. Бузите и брадичката му бяха кръгли и пухкави, а носът - къс и чип.
- Къде ли не всъщност. Плащаха й от МСГ, но бе постоянно в дви
Беше едър мъж, не дебел, но тръгнал нататък. Въпреки че темпера
жение.
турата бе поне трийсет градуса, той носеше дънки и спортна флане
-МСГ?
ла с надпис „Надбягването в Калгари - 1985".
- Министерството на социалните грижи.
- Господин Шанпу, аз съм...
- И е обикаляла?
Той отвори вратата широко и отстъпи назад, без да обърне вни
- Работата й бе да осигурява консултации по въпросите на хране
мание на служебната карта, която му показах. Последвах го по тес
нето най-вече на групи от имигранти за това как да си купуват хра
ния коридор към малката дневна. Покрай едната стена бяха подреде
на. Помагаше им да изградят тези колективни кухни, после ги учеше
ни аквариуми с рибки, които придаваха на стаята странен зеленика-
как да си правят онова, което обичат да ядат, за да се хранят евтино,
во-синкав оттенък. В далечния край видях плот, покрит с малки мре-
но здравословно. Съветваше ги как да си отглеждат собствени зелен
чуци, как да се снабдяват с месо и така нататък. Обикновено с покуп-
204
205