Открих адреса и спрях. Улицата бе с тухлени къщи, всяка с бал
Наистина исках този човек да бъде заловен. Нищо не стана. Не наме
кон с железни перила, подземен гараж и ярко оцветена врата.
риха никакви следи. Можем да ограничим момента на смъртта й в рам
За разлика от повечето квартали в Монреал, този тук нямаше име.
ките на един час. Следователят каза, че била още топла. Този мани
:
Съживяването на града бе трансформирало индустриалния район и бе
ак убива жена ми, излиза си спокойно и изчезва безследно. - Покла
заместило релсите и цеховете с къщи, барбекюта и засадени домати.
ти глава невярващо. - Открихте ли нещо?
Кварталът бе чист, обитаван от хора от средната класа, но страдаше
В очите му се четеше смесица от мъка и надежда. Прониза ме чув
от криза на идентичността. Бе прекалено близо до центъра на града,
ство на вина.
за да се възприема като истинско предградие, но и не влизаше в очер
- Не, господин Шанпу. Всъщност не. - Освен че четири други жени
танията на скъпия център. Функционален и удобен, на него просто му
може би са били убити от същия изверг. - Просто исках да обсъдим
липсваше специфично излъчване.
гшкои подробности, за да видя дали не сме пропуснали нещо.
Натиснах звънеца и зачаках. Уханието на прясно окосена трева и
Надеждата се стопи и той видимо се затвори в себе си. Облегна се
мирисът на боклук си съперничеха в горещия въздух. Две къщи по-
на стола си и зачака.
надолу пръскачка сипеше вода по миниатюрна морава.
- Вашата съпруга е била диетолог?
Когато мъжът отвори вратата, ми заприлича на пораснало бебе. Ко
Той кимна.
сата му бе руса и оредяваща, завита по средата на челото на къдри
- Къде работеше?
ца. Бузите и брадичката му бяха кръгли и пухкави, а носът - къс и чип.
- Къде ли не всъщност. Плащаха й от МСГ, но бе постоянно в дви
Беше едър мъж, не дебел, но тръгнал нататък. Въпреки че темпера
жение.
турата бе поне трийсет градуса, той носеше дънки и спортна флане
-МСГ?
ла с надпис „Надбягването в Калгари - 1985".
- Министерството на социалните грижи.
- Господин Шанпу, аз съм...
- И е обикаляла?
Той отвори вратата широко и отстъпи назад, без да обърне вни
- Работата й бе да осигурява консултации по въпросите на хране
мание на служебната карта, която му показах. Последвах го по тес
нето най-вече на групи от имигранти за това как да си купуват хра
ния коридор към малката дневна. Покрай едната стена бяха подреде
на. Помагаше им да изградят тези колективни кухни, после ги учеше
ни аквариуми с рибки, които придаваха на стаята странен зеленика-
как да си правят онова, което обичат да ядат, за да се хранят евтино,
во-синкав оттенък. В далечния край видях плот, покрит с малки мре-
но здравословно. Съветваше ги как да си отглеждат собствени зелен
чуци, как да се снабдяват с месо и така нататък. Обикновено с покуп-
204
205
ки на едро. Постоянно посещаваше такива кухни, за да проверява дали
- Вероятно, ако бяхме говорили. През онези последни дни наисти
всичко в тях е наред.
на не прекарвахме почти никакво време заедно.
- Къде се намираха тези колективни кухни?
Опитах друга тактика:
- Из целия град. Парк Екстансион, Кот де Неж, Сент Анри, Мал
- Било е януари. Студено време. Прозорците и вратите са били за
ката Бургундия.
творени. Жена ви имаше ли навика да ги държи заключени?
- От колко време работеше за МСГ?
- Да. Изобщо не й харесваше да живее тук, не й се нравеше това,
- Може би шест или седем години. Преди това работеше в Град
че сме направо на улицата. Убедих я да купим тази къща, но тя пред
ската болница. Там й беше много по-добре.
почиташе високите жилищни блокове с алармени системи или охра
- Харесваше ли работата си?
на. Тук се навъртат някои доста подозрителни типове и тя винаги беше
- О, да! Обожаваше я. - Думите сякаш леко заседнаха в гърлото
нащрек. Затова се канехме да се местим. Работата й я отвеждаше в ня
му.
кои много западнали места и когато се прибираше у дома, искаше да
- Работното й време варираше ли?
се чувства в безопасност. Недосегаема. Точно така казваше. Недосе
- Тя работеше постоянно. Сутрин. Вечер. През уикендите. Вина
гаема. Нали разбирате?
ги имаше някакъв проблем и Франсин бе единствената, която може
Да. И още как.
ше да го разреши.
- Кога за последен път видяхте жена си, господин Шанпу?
- Между вас и съпругата ви имаше ли разногласия относно рабо
Той вдиша дълбоко, после издиша.