тата й?
- Беше убита в четвъртък. Предната вечер работи до късно зара
Той замълча за момент. После каза:
ди пожара, така че вече си бях легнал, когато се върна.
- Исках да прекарвам повече време с нея. Предпочитах да си беше
Сведе глава и пак заговори на паркета. Групичка миниатюрни ка
останала на работа в болницата.
пиляри обагряха всяка от бузите му.
- Вие какво работите, господин Шанпу?
- Тя си легна, развълнувана от преживяното през деня, искаше да
- Инженер съм. Изграждам разни неща. Само че никой не строи
ми разкаже къде е била и какво е правила, а аз не пожелах да я изслу
нищо напоследък. - Усмихна се горчиво и наклони глава настрана. -
шам.
Станах излишен.
Видях как гръдният му кош се надига под фланелата.
- Съжалявам. Знаете ли къде е отивала жена ви в деня, когато е била
- На следващия ден станах рано и излязох. Дори не й казах довиж
дане.
убита?
Мъжът поклати глава:
Няколко минути мълчахме и двамата.
- Така постъпих и никога няма да мога да го променя. Няма да имам
- Почти не се бяхме виждали през тази седмица. Беше избухнал
друга възможност. - Вдигна очи и се взря в тюркоазения цвят на ак
пожар в една от нейните кухни и тя стоеше там денем и нощем. Може
вариумите. - Мразех това, че тя работи, а аз не, ето защо се изоли
да е отивала отново там или пък да се е била отправила към някоя дру
рах от нея. Сега трябва да живея с тази мисъл. ,
га кухня. Не си водеше никакъв дневник, доколкото ми е известно. Не
Преди да измисля какво да кажа, мъжът се обърна към мен. Ли
намериха нищо подобно в кабинета й, а и не бях виждал такъв тук. Пред
цето му бе напрегнато, а гласът - по-суров от преди.
ните дни беше споменала, че трябва да се подстриже. По дяволите, може
—Ходих да видя брат й. Той имаше няколко евентуални оферти за
да е отивала да направи точно това!
работа за мен. Бях там цялата сутрин, после се... После се върнах тук
Погледна ме измъчено.
към обяд. Вече бе мъртва. Провериха подробно всичко.
- Знаете ли как се чувствам заради това? Дори не знам какво се е
- Господин Шанпу, аз не намеквам, че...
канела да прави жена ми в деня, в който умря.
- Не мисля, че ще има полза от този разговор. Просто повтаряме
Бълбукащата в аквариумите вода шумолеше тихо зад нас.
вече казаното.
- Да е споменавала нещо необичайно? Странни обаждания по те
Той се изправи. Подканваше ме да си ходя.
лефона? Да е идвал някой непознат? - Сетих се за Габи. - Някой на
- Съжалявам, че съживих болезнените спомени.
улицата?
Изгледа ме безмълвно, после тръгна към коридора, а аз го послед
Ново поклащане на главата.
вах.
- Би ли го споменала, ако имаше нещо такова?
206
207
- Благодаря, че ми отделихте време, господин Шанпу. - Подадох
Беше облечена в яркожълти шорти и потник с прекалено дълбо
му визитката си. - Ако се сетите нещо, моля, обадете ми се.
ко деколте за малките й гърди. Тялото й блестеше от пот, а кичури от
Кимна безмълвно. Лицето му имаше вцепененото изражение на чо
накъдрената коса бяха залепнали по лицето й. Беше по-млада, откол
век, връхлетян от неочаквана трагедия, който не може да забрави, че
кото очаквах.
последните му думи и действия спрямо съпругата му са били дребна
Когато й обясних коя съм и защо съм дошла, дружелюбността й
ви и далеч от представата за нормално сбогуване. Има ли всъщност
помръкна. Тя се поколеба, остави лопатката си, изправи се и изтупа
нормално сбогуване?
пръстта от ръцете си.
Докато се отдалечавах, усещах погледа му върху гърба си. Въпре
- По-добре да влезем - изрече жената, свела поглед. И тя като Шан
ки жегата, ме побиха тръпки. Забързах към колата.
пу не се усъмни в правото ми да задавам въпроси.
Разговорът с Шанпу ме разстрои. Докато карах към дома си, си за
Тръгна през двора, а аз я последвах, притеснена от предстоящия
давах хиляди въпроси.
разговор. Плетеният потник висеше свободно върху изпъкналите пре
Какво право имах да се ровя в болката на този човек?
шлени на гърба й. Избуялата трева докосваше голите й крака.
Представих си очите му.
Кухнята блестеше, обляна от следобедното слънце. Порцеланът и
Толкова мъка. Съживена от моите въпроси?
дървените повърхности свидетелстваха за грижливо поддържане. По
Не. Аз не бях причината за неговата скръб. Шанпу живееше със
прозорците имаше саксии с каланхое* и завеси на жълто райе.
собствените си угризения.
Шкафчетата и чекмеджетата бяха с кръгли жълти дръжки.